Той изви таза си, като непрекъснато ме помпаше и правеше излишни моите движения. Започна да мачка с кръгообразни движения на палеца си клитора ми, овладял всеки жест с експертна вещина, докато аз опасно се озовах на ръба на екстаза. Мускулите ми се стегнаха до силните му топли ръце, които ме подчиняваха на волята си.
— Сега можеш да почувстваш всичко, нали, миличка?
Докато изричаше тези думи ме прониза остро усещане за всяко място, където телата ни се допираха. Големият му член, който риеше в мен, пръстите му, които свиреха нотите на моето желание като добре научена песен. Треперех и губех ума си с всеки отлитащ миг.
— Да… ти си невероятен.
— Беше права, Ерика. Ще те накарам да искаш неща, които никога не си подозирала, че искаш.
Пусна клитора ми, намести отново ханша ми и влезе още по-надълбоко. Тих, безпомощен вик се изтръгна от мен, когато почувствах, че се разкривам пред него.
— Ще искаш да те просна и да те чукам грубо. Да контролирам тялото ти.
— Блейк, моля те… о, Господи!
— Искаш го веднага, нали?
— Да. Сега. Искам те целия — спазматично се свивах около него, а думите му усилваха мъчителния ми глад.
Тогава той ме пусна, обърна ме по гръб и легна върху мен. Проникна в мен с мощни тласъци, които ни избутаха нагоре по леглото и ме изстреля в раздиращ оргазъм, който ме прониза като светкавица, ослепителна бяла топлина. Хълцах, докато произнасях името му и прокарвах пръсти надолу по гърба му, сгушена в рамото му, докато вътрешният ми огън бушуваше около нас.
— Блейк!
— Твой съм, Ерика — каза той с натежал от желание глас, докато приковаваше хълбоците ми за леглото със силата на финалния тласък.
Полежахме така няколко минути с преплетени тела, свързани от преживяното, докато ме обливаха вълни на облекчение и пълно блаженство. Прокарах ръка през влажните къдрици на косата му, докато той проследяваше с върховете на пръстите си контура на лицето ми. Очите му бяха впити в мен с почти благоговейна настойчивост.
Никога преди не се бях чувствала толкова свързана физически и духовно с друг човек. Никой не можеше да ме накара да се чувствам по този начин. Толкова оголена, толкова необуздана.
Мислите ми започнаха да текат по-бавно, докато той обсипваше с нежни като венчелистчета целувки подутите ми устни, като ми шепнеше любовни думи, докато не заспах в прегръдките му.
Събудих се след няколко часа. Зазоряваше се, а ръцете на Блейк здраво ме притискаха, като предотвратяваха всяка евентуална мисъл за бягство. Леко се обърнах, за да го погледна, но когато се раздвижих, ръцете му се стегнаха около кръста ми. Лицето му бе отпуснато и спокойно. Усмихнах се. Намирах се точно на мястото, където исках да бъда. Покрих ръцете му с моите и се притиснах към него, като се опитвах отново да заспя.
Изведнъж телефонът на Блейк звънна в джоба на панталоните му на пода. След няколко сигнала той се раздвижи и се изтърколи от леглото, за да го вземе.
— Какво се е случило? — попита той.
Странно начало на разговор.
— Къде си — продължи, като притисна телефона към рамото си, докато събираше дрехите си от пода. — Добре, ще дойда след десет минути.
Прекъсна разговора и приключи с обличането, като че напълно забравил за присъствието ми.
— Какво става? — попитах аз.
Спря и загрижено ме погледна. Какво по дяволите толкова да се объркало, че се налагаше да ме зареже така внезапно?
— Съжалявам. Трябва да свърша нещо. Няма да се бавя.
— Мога ли да дойда с теб?
— Не, само си събери багажа. Ще те откарам обратно в Бостън, когато се върна.
— Не мога да замина. Имам среща утре. Всъщност, днес.
— С кого?
— На обяд съм с Исак Пери.
— Отмени го. Ще те измъкна оттук.
— Блейк, какво по дяволите става? — скръстих отбранително ръце, леко несигурна поради това, че бях гола, а той — облечен.
Тежко въздъхна. — Сега не мога да ти обясня.
— Забрави. Оставам тук. Ще се срещнем в Бостън, след като си свърша работата — тръгнах към чантите си увита в чаршафа.
— Повярвай ми, махаме се оттук — каза той, стиснал челюсти по познатия категоричен начин. — Ще ти обясня всичко, когато се върна, обещавам.