Преценявах изражението му, като ми се искаше да му вярвам. Той преодоля разстоянието помежду ни и взе решение вместо мен с целувка, която ме накара да съжаля, че не разполагахме с още десет минути.
— Скоро ще се върна — каза той и бързо излезе.
След като взех душ и надлежно опаковах багажа, започнах да се проклинам, задето бях оставила Блейк да ме убеди да отменя срещата си. Накрая отново заспах, докато го чаках. Часове по-късно той седна на леглото до мен и ме смушка, за да ме събуди.
— Време е да вървим, миличка — каза той спокойно и нежно.
— Всичко наред ли е? — попитах аз докато идвах на себе си.
— Хайде да вървим, ще говорим в колата — той се изправи и грабна подредените ми чанти. Бързо прегледах нещата си и го последвах.
Мълчаливо си взех сбогом, докато излизахме на север от града, като осъзнах, че не съм казала довиждане на Али. Щях да се обадя по-късно, доста по-късно, когато двамата с Хийт успеят да се наспят след несъмнено тежката за тях нощ.
— Ще ми кажеш ли какво става? — попитах накрая.
Блейк стисна още по-силно кормилото.
— Кой ти се обади?
— Али.
Смръщих вежди, като се питах защо изобщо тя има номера на Блейк. Прехвърлях в ума си възможностите, но такива просто нямаше.
— Защо ти се обажда?
— Сигурен съм, че Али не ти е казала поради разбираеми причини, обаче Хийт има проблем с наркотиците. Мислех, че се е изчистил, но е имал рецидив.
Издишах, като се опитвах да преглътна новината. Умът ми заработи на пълни обороти и свърза нещата. Всичко пасваше. Напрегнатият му вид онази сутрин, късните нощи и смътното недоверие, което изпитвах към него, когато бе наоколо.
— Какви наркотици?
— Предимно кокаин.
— Али — прошепнах аз като покрих устата си с трепереща ръка.
Как можеше да бъде с него предвид тези обстоятелства?
Това беше нещо сериозно. Ами ако и Али се бе забъркала с наркотици сега заради него? Това щеше да обясни нежеланието ѝ да контактува с мен и отслабването, което въпреки че бе незначително, забелязах.
— Али не употребява — каза той, като че четеше мислите ми.
Повдигнах вежди. — Откъде знаеш?
— Вярвам ѝ. След като толкова години съм се разправял с Хийт, имам набито око. Чиста е.
Кимнах с облекчение, обхваната внезапно от жалост към Блейк. Колко време се бе занимавал с това? Да оправя неразбориите на Хийт?
— Какво се е случило тази нощ?
— Сбил се е в клуба. Повикали ченгетата, които намерили наркотици в него. Старата история.
— И сега какво?
— Задържан е за една нощ в ареста. Вече уредих да го пуснат под гаранция, след това трябва да го настаня в рехабилитационен център, за да не попадне отново в затвора.
— Отново?
— Мисля да го преместя от Ню Йорк. Кокаин, манекенки и клубове. Както изглежда, не можеш да имаш едното без другите две, а той просто не може да се откаже от клубовете.
Опитвах се да осмисля чутото, като сглобявах парчетата като части от пъзъл. Ядосвах се, че толкова дълго се бях заблуждавала. От колко време Али знаеше и не ми казваше? Първо за София, а сега и това. Само за няколко седмици между нас се натрупаха толкова много тайни. Може би не ме лъжеше грубо, обаче криеше истината от мен, което изглежда бе същото.
— Така ли се запозна със София? — попитах аз като се колебаех дали да я спомена, но не можех да устоя на изкушението.
Той дълго мълча. — Да, запознах се с нея чрез Хийт.
Загледах го, като наблюдавах как води вътрешна борба дали да сподели нещо повече.
— Предполагам може да се каже, че тя е била от неговата компания или той от нейната. Не знам. Започнахме да се виждаме от време на време, но тя се хвана с Хийт докато отсъствах.
— Спала ли е с него?
— Никой от двамата не би признал. Не съзнавах, че имат проблем, но веднъж отидох непоканен на едно от партитата им в апартамента. Бяха налягали един върху друг. Реших да не задавам въпроси и приех най-лошото.
— Какво направи?
— Изпратих ги в център за рехабилитация. Заплаших, че ще им спра кранчето, докато не се изчистят. София завърши програмата и аз скъсах с нея. Тя не го понесе много добре, но аз се съгласих да ѝ помогна да започне на чисто.
— Затова инвестира в бизнеса ѝ.
По лицето му се мерна израз на учудване. Вероятно бе готов да направи всичко, за да остане тя чиста, когато знаеше, че раздялата ще я хвърли в депресия. Дали я бе обичал?
— Да, но отношенията ни свършват дотам — той отклони поглед от пътя, за да ме погледне в очите.
— Вярвам ти — казах аз. — Колкото и да обичах очите му, в момента ми се искаше да си гледа пътя.