— Искаш ли да гледаме някой филм?
— Искаш да кажеш, да отидем на кино?
— Не, да си стоим тук, освен ако ти не искаш да излезем.
— Ами какво стана със забраната за електроника вкъщи?
— Това е по-скоро препоръка. — Отвори чекмеджето на ниската масичка отпред и извади едно от дистанционните устройства. Натисна някакво копче и от скрит джоб в калъфа пред нас изникна голям, плосък телевизионен екран.
— Звучи добре. Избери нещо, а аз ще отида да почистя. Събрах мръсните чинии и ги отнесох в кухнята. Очите ми се спряха на квадратна кутийка от черно кадифе, дори само заради това, че тя бе единственото нещо върху плота. Опитах се да не я гледам и започнах съсредоточено да изхвърлям остатъците.
— За теб е — каза Блейк, облегнат странично на плота в другия край на кухнята.
Очите ми се разшириха от изненада. — Това ли? — посочих кутийката.
— Исках да ти го дам в Ню Йорк, но тръгнахме толкова набързо, че нямах никаква възможност.
О, виж ти.
— Отвори я — каза той с онзи нисък, секси дрезгав глас, който ме караше да забравя коя съм.
Колебливо посегнах към кутийката, а той се приближи. Държах я в ръка, неспособна да я отворя. След няколко неловки секунди, той вдигна капачето вместо мен и видях две диамантени гривни, на които висяха миниатюрни талисмани. Повдигнах едната и видях малко колело на рулетка от масивна платина.
— Защото си моят късмет — промълви той.
Усмихнах се при спомена. Наистина късмет, нямаше спор.
Вдигнах втората гривна. На нея висеше фино изработено сърце. Моето собствено сърце бясно заби, нервите ми се изостриха до краен предел.
— Всеки талисман си има значение — каза спокойно той като закопча двете гривни около лявата ми китка, преди да целуне нежно дланта ми.
— Благодаря — гласът ми потрепери. Възхищавах се на гривните, които бяха семпли и елегантни. Като познавах Блейк, те несъмнено струваха цяло състояние, но именно значението на подаръка ме остави без дъх. Цял следобед си бях преповтаряла думите, изречени сутринта, като се питах дали просто му хрумна да каже, че ме обича, или търсеше аргумент в разгара на спора. Но подаръкът засилваше убеждението. Беше го осъзнал, преди да ми го каже.
Останах безмълвна. Исках да кажа нещо. И аз обичах Блейк. Да се опитвам да се убедя в обратното, бе повече от смешно. Думите и всичко, което те означаваха, ме разкъсваха отвътре. Исках и той да го разбере, но нещо ме възпираше.
Играех си с гривните — хладният метал до кожата ми и тихото подрънкване на талисманите, които винаги щяха да ми напомнят за него, дори когато бяхме разделени. Преди да се опитам да кажа каквото и да е, той обхвана с длан страната ми и се наведе да ме целуне. Прокарах пръсти в косата му и му върнах целувката с всеки грам страст, който изпитвах, като му го казвах по единствения начин, който знаех. Той отговори на порива ми, като силно ме прегърна и ме повдигна до себе си със силните си ръце.
— Ерика…
— Шшт — притиснах устните му с върховете на пръстите си, преди да успее да каже нещо повече. Нямаше да мога да понеса да чуя думите отново като знаех, че точно сега няма да мога да му отговоря. Вместо това нежно го целувах, като затворих очи, за да избегна погледа му.
Той отстъпи назад, преди да продължим, като ме държеше за ръка и ме поведе обратно към дневната. С облекчение се сгуших под мишницата му и филмът започна. Наслаждавах се на момента. Не можех да си спомня с някой друг да съм била толкова щастлива. Никакви думи, никакви очаквания — през следващите няколко часа се отпускахме, забравяхме драмата, която ни заобикаляше през изминалите дни, докато заспах в прегръдките му.
Когато се събудих, в апартамента беше тъмно и тихо. Блейк ме отнесе в спалнята, като че бях лека като перце. Сложи ме да седна на леглото и ми помогна да съблека дрехите си. Освежена след неотдавнашната дрямка, в мен започваше да се трупа спокойна енергия. Кожата ми оживяваше под неговия допир.
— Мислех, че си уморена.
— Вече не — промълвих аз. Свалих тениската и сутиена си, като продължих да се събличам оттам, откъдето бе стигнал. Мушнах се в леглото и го зачаках.
Той свали тениската си и разкри голите си гърди. — Както виждам, няма да ме оставиш да бездействам.
Усмихнах се. — Нали казваше, че връзките разсейват вниманието?
— Просто се надявах именно аз да те разсея.
Свали боксерките си и разкри твърдия си и голям надървен пенис. В меката светлина на стаята, изглеждаше красив. Сенките играеха по оформените извивки на мускулестото му тяло. Силно прехапах устни при вида му.