— Познаваш ли го?
— Познавам го достатъчно добре, за да знам, че те харесва.
Засмях се при това категорично твърдение. Дори подозренията му да не бяха съвсем безпочвени, нямаше начин той да знае това. — Знаеш ли колко налудничаво звучиш в момента?
Той не ми обърна внимание и обви ръце около коленете ми, като се примъкна по-близо до мен. — Защо да не дойда с теб? Мога да се представя за твой бизнес партньор.
Усмивката ми помръкна. — Не мисля, че идеята е добра, Блейк.
— Защо? Така той ще говори само за работа, а аз няма да се притеснявам за теб.
— Първо, не си ми бизнес партньор и второ, наистина мисля, че няма от какво да се опасяваш. Той изглежда много делови и ми се иска да му дам възможност да говори свободно. Знаеш как е, на четири очи.
Той остро ме изгледа. — Твърдо ли си решила?
Изух високите си токчета и се плъзнах надолу по бюрото, като го възседнах на стола.
— Прекаляваш — прошепнах аз.
Целунах го по врата, вече опиянена от аромата му. Миришеше на чисто и специфично на Блейк. Захапах леко меката част на ухото му.
Той рязко си пое въздух.
Вкопчих пръсти в колана му и се придърпах към него като плъзнах ръка под ризата му. Мускулите му бяха твърди и неумолими, както и настроението му в момента.
— Какво да направим, за да се развеселиш, Блейк? — казах аз като се суетях с горното копче на панталона му.
— Не това.
Срещах погледа му. Говореше сериозно, но имах чувството, че мога да спечеля тази битка.
— О, забравих, че трябва да си пазиш репутацията. Никакви свалки в офиса, в противен случай твоите Миньони ще се разбунтуват — опитвах се да го разведря с шега и да запазя доброто си настроение.
По лицето му пробяга бегла усмивка. — Какво да правя с такава умница?
Обсипах брадичката му с нежни целувки — Хрумват ми някои неща.
Прокарах устни по неговите, докато той набираше полата ми високо по бедрата ми. Дишах учестено, вече обзета от трескаво желание. Той вмъкна ръка между краката ми ме подразни през бикините.
Простенах, като се притиснах към ръката му, а клиторът ми пулсираше, закопнял за допира му. Той дръпна дантелата встрани, разкрачи ме и се плъзна ръка по гънките ми.
— Готова си за мен — прошепна той.
— Винаги — извих леко таза си, за да го улесня.
Той плъзна и двата си пръста навътре, докосна с тях клитора ми и след това ги вкара във вагината ми, като отново го натисна с палец. Повтаряше това движение, докато цялото ми тяло се напрегна, като се клатеше, надвиснало опасно на ръба на облекчението.
— Свършвай, Ерика. Сега. Искам да почувствам как хищната ти малка путка послушно се стяга.
Вкопчих се в раменете му. Потиснах вика си, тялото ми се сгърчи, а влагалището ми се стегна до болка в очакване на неговия член. С треперещи ръце се опитах да сваля ципа на панталона му, решена да променя това положение. Надървеният му пенис се бореше с дънковия плат, единствената преграда между нас. Той отново ме хвана за китките, обърна ги и бавно целуна в двете ми длани.
— Блейк — простенах аз.
— Трябва да вървиш на срещата си. — Гласът му бе равен и той пусна ръцете ми. Продължи да ме гледа втренчено, налапа пръстите си и засмука влажните им краища, които само преди миг бяха вътре в мен.
Изчукай ме. Сърцето ми прескочи.
— Имаме достатъчно време — казах аз, като отново се насочих към ципа му. В крайна сметка, именно това имах предвид, когато пресмятах кога да дойда.
— Ставай — заповяда той, като леко ме шляпна по дупето.
Неохотно се изправих и се облегнах на бюрото, докато той изчезна в банята, свързана с кабинета. Върна се с мокра кърпа и ме избърса, жест едновременно нежен и възбуждащ.
— Наказана ли съм? — попитах аз, объркана защо е толкова неумолим, след като бе очевидно, че и той ме желае.
— Не.
— Ти ме желаеш — разтрих члена му през панталона.
Той се отдръпна. — Така е. Върни се бързо, за да разбереш точно колко много. — Обърна и се върна в банята.
Изправих се, примирена, че това щеше да бъде края на нашата среща. Пригладих леките гънки на полата си и се опитах да се стегна, физически и емоционално. Да се отърся от нагласата да изчукам Блейк и да се настроя за работа — мъчителен преход, след като мислех само за това как великолепно щях да се чувствам, ако той ме бе опънал на бюрото. Прокарах пръсти по плота, а талисманите на китката ми дръннаха.
Блейк се приближи отзад и притисна горещото си тяло към моето. Целуна ме по рамото.
— Трябва да вървя — казах аз. Изявлението ми прозвуча като нещо средно между разочарование и отчаяние.
— Не закъснявай — дълбокият му глас прокънтя в мен. — Колкото по-дълго те чакам, толкова по-яко ще те изчукам.