Изпъшках. Усещах гърдите си подути и тежки, копнеещи за допира му. Притиснах се назад към него и той тихо изръмжа. Сграбчи ме за ханша и също тъй бързо ме пусна. След това изчезна. Обърнах се и го видях да отваря мини бара. Наля си скоч и се загледа през прозореца.
Бях прекалено горда, за да му се моля, а не бях в настроение да анализирам защо той иска да тормози и двама ни. По-късно щяхме да довършим започнатото, но аз вече бях пламнала. Щях да броя минутите до края на срещата. Разбира се, именно това целеше Блейк. Какво можех да очаквам от хакер, обсебен от желание за контрол? Мръсна игра.
Реставрираните антики на хотела, свещниците, златните гипсови орнаменти и музиката на Франк Синатра ме караха да се чувствам като във филм от 50-те. Исак се надигна от коженото кресло в другия край на залата. Запътих се към него, а токчетата ми чаткаха по мраморния под. Носеше скъп костюм, но с разкопчана яка на ризата. Това облекло, заедно със сърдечната усмивка, му придаваше непринуден и достъпен вид.
Когато се изправихме един срещу друг, той се наклони напред и допря страната си до моята, жест, който твърде много ми напомни за София.
— Къде ще ходим? — попитах аз като нямах търпение срещата да започне.
— В „Маджиано“. Съвсем наблизо е.
Пресякохме улицата и влязохме в просторния италиански ресторант. Настанихме се в сепаре, Исак седна срещу мен и поръча бутилка вино на келнерката, която ни посрещна.
— Как вървят нещата? — попитах, след като тя се отдалечи.
— Добре, нищо за отбелязване. Ако трябва да съм честен, едва ли щях да дойда, ако не беше ти.
— Е, предполагам, че сега всичко е наред — разгънах салфетката в скута си, като разсеяно приглаждах все още измачканата си пола.
— Кажи ми, защо ръководиш бизнеса си от Бостън?
Повдигнах вежди в търсене на правилния отговор. — От години това е моя дом. Не искам да се местя, освен ако не ми се наложи.
— В Ню Йорк ще имаш толкова повече възможности.
— Но предполагам недостатъчно, за да ме накарат да се преместя.
Той се наклони напред с многозначителна усмивка. — Тогава сигурно някой те задържа тук.
Облегнах се назад и забарабаних с пръсти по карираната покривка. Опитвах се да запазя спокойно изражение. Защо настояваше разговорът да става толкова личен? Уменията ми да бъбря повърхностно бяха скромни. Може би трябваше да отстъпя малко, преди да се заема с логистическите подробности за това как той си представя съвместната ни работа.
— Да, има човек, който ме задържа — докато изричах тези думи, в главата ми започна да се заражда смътна идея.
— Това подарък от него ли е? — докосна ръката ми и хвана диамантените гривни, които привличаха вниманието е блясъка си в сумрачния ресторант. — Красота.
От допира ми стана неприятно. Издърпах ръката си и нервно пригладих косата си зад ушите. Беше ми студено, щеше ми се да си бях взела пуловер, нещо което да ме топли и да ме предпазва от многозначителните му погледи. Сега съжалявах, задето бях облякла блузата. Бях разкопчала горното копче заради Блейк, а сега нямаше как да го закопчея отново, без да стане неловко.
— Благодаря — сведох поглед и съсредоточено загледах храната, която ни бяха сервирали.
— Кой е щастливецът?
— Блейк Ландън. Мисля, че може би го познаваш — Блейк си имаше собствена репутация, така че може би името щеше да го възпре.
Той направи лека гримаса. — Сериозно? Предполагам, София те е предупредила. За него се знае, че често сменя увлеченията си.
Пренебрегнах коментара. Версията на Блейк за развоя на отношенията със София съвпадаше с онова, което човек можеше да очаква от такъв тип връзка и ситуация. Той невинаги ми казваше цялата истина, но досега не го бях хванала в лъжа.
Освен това трудно можех да си представя толкова студен и пресметлив човек като София да плени нечие сърце.
— Откъде се познаваш със София? — попитах аз като си помислих, че ще се възползвам от тази възможност да науча повече за нея.
— Използваме нейни модели за различни фотосесии за нашите издания и, разбира се, тя е умела бизнес дама като теб. Много умно от твоя страна да се свържеш с нея.
Настръхнах и цветовете в залата станаха по-ярки веднага щом си я представих. Само да посмееше да докосне Блейк, определено щях да се свържа с нея.
Исак ме дразнеше с всичките тези лични закачки. Изпитвах нужда да върна разговора във вярната посока. Може би Блейк имаше право. Ако той бе тук, Исак нямаше да се отплесва, въпреки че дори тогава разговорът можеше да стане безкрайно неловък.