— Той само… — вината не е моя.
— Знам, но нямаше да изпаднеш в подобно ситуация, ако ме слушаше.
Свих се, но с неудоволствие трябваше да призная, че беше прав. Цялото положение ме объркваше.
— Изненада ме неподготвена. Щях да се справя с него, ако ми беше дал възможност.
— Щеше ли да позволиш на Макс да те придружи като инвеститор?
Потропах с носа на обувката си по пода. Въпросът беше подвеждащ.
— Блейк, няма как да присъстваш на всичките ми бизнес срещи. Дай да спрем дотук.
— Отговори ми.
Поколебах се. — Може би.
— Така си и мислех. Ще финансирам бизнеса ти. Ще се обадя на Макс и ще му кажа, че сделката е приключена.
— Не, веднага престани. Това е моят бизнес. Аз трябва да вземам тези решения.
Точно бях спряла да треперя след постъпката на Исак. Заплахата на Блейк, че ще се обади на Макс при тези изключителни обстоятелства ме паникьоса по различен начин. Мислите ми препускаха, а аз трескаво се опитвах да изпреваря намерението на Блейк.
— Именно. И имаш нужда от два милиона, за да продължиш да го управляваш и да поддържаш стандарта на живот, който имаш в момента — каза той.
Замръзнах. — Нима ме заплашваш с апартамента? Кажи само една дума и веднага ще си стегна багажа. Ти си този, който насила ме вкара в него.
Той прокара ръка през вече разрошената си коса, а дъхът му свистеше през стиснатите му зъби. — Просто вземи парите и да забравим за това.
— Блейк, имаме връзка или поне така си мислех преди двадесет минути и ще се съгласиш, че тя и без това е достатъчно сложна. Няма да взема парите ти.
Той замълча като ме загледа проницателно. — Ти не ми вярваш.
Думите му ме пронизаха до дън душа. Не защото той се чувстваше така, а защото бяха верни. Вярвах на Блейк в много отношения, обаче се налагаше да ръководя бизнеса по собствените си правила.
Неспособна да съставя убедителен отговор, прекосих външната врата и едва не се сблъсках с Кеди и Сид, които влизаха в нейния апартамент. Блейк се вмъкна след мен.
Набързо кимнах, сбогувах се и се качих в апартамента. Блейк вървеше подире ми по целия път до спалнята. Аз не възразих.
— Събличай се — заповядах аз, с насочен към него показалец.
В главата ми цареше пълен хаос. Не можех да се сетя за по-добър лек от този да изчукам Блейк до пълна забрава. Както изглежда, през по-голямата част от деня бях мислила само за това.
Веждите му се извиха нагоре. — Не трябва ли да го обсъдим?
— Нещо неясно ли има? Сваляй дрехите — вирнах глава, като го предизвиквах да спори.
Той изчака още една минута, след което се съблече. Когато и последната дреха падна на пода, благоговейно загледах невероятния екземпляр, който бе пред мен на мое разположение. Плътта му бе опъната върху изваяните мускули. Пръстите ми копнееха да ги докоснат да почувстват как се огъват под мен, над мен, вътре в мен. Гневът ми се стопи, заместен от желанието, което се бях опитвала да потисна в продължение на часове.
Колкото по-дълго го гледах, толкова повече се надървяше той. Лицето му бе спокойно, обаче копнежът, който проблясваше в очите му бе точно отражение на моя. Приближих се и леко го блъснах в леглото. Той се протегна към мен, но аз отстъпих назад. Започнах да се събличам, като особено бавно свалих дантеления си комплект бельо, което бях избрала за него.
Покатерих се по него, без да бързам, като ритмично целувах гърлото, гърдите му, леко хапех тъмните ореоли на зърната му, докато те се втвърдиха от допира ми. Накрая се заех с пениса му и прокарах език по цялата му дължина, като облизах предкоиталната капка на върха му, насладих се на вкуса ѝ, преди да поема целия му член и да го плъзна все по-надълбоко, докато опря до задната стена на гърлото ми.
— За Бога, Ерика — той рязко си пое дъх.
Наслаждавах се на малката си победа. Той прекрасно умееше да се контролира и досега никога не бе показвал, че ласките ми го измъчват. Бедрата му бяха твърди от усилието да се сдържа, когато аз го освободих, като бавно извадих неговия пенис от устата си.
— Как си?
— Ела тук и ще видиш — очите му бяха полузатворени и потъмнели от похот.
Тялото ми ликуваше. Нагласих се над члена му и сантиметър по сантиметър се надянах на него, като давах възможност на тялото си да се пригоди към размера му.
Когато го възседнах напълно, ме обля гореща вълна. Изправих се и той ме сграбчи за хълбоците, притисна ме надолу към себе като докосна онова място вътре в мен, което само той можеше да задоволи. Отметнах глава назад и изругах. Замръзнах неподвижно, смаяна от това колко добре си подхождаме, как никой не можеше да се мери с него.