Выбрать главу

— Оценявам го, но това не е основание за инвестиция. Достатъчно лошо е, че с Макс имате проблеми, но аз не мога да изложа бизнеса си на риск, ако между нас двамата възникне напрежение. Ще бъде прекалено.

Той мълчеше, но усещах, че разговорът далеч не е приключил. Привлече ме и ме притисна към гърдите си, където заспах, стоплена и защитена.

На следващата сутрин проверих електронната си поща, все още изтощена от изминалата нощ. Блейк ме бе събуждал на няколко пъти, като може би целеше чрез секс да ме накара да отстъпя по въпроса с инвестирането. Не спорех с него, но не се предадох, поне що се отнася до бизнеса.

Преглеждах писмата, докато попаднах на съобщение от Сид, озаглавено „Резултати“. Стомахът ми се преобърна, докато го препрочитах.

Ерика,

Не беше толкова трудно, както се опасявах. Дейниъл Фицджералд, випуск 1992, специалност Икономика. Гугъл адрес: „Дейниъл Фицджералд Бостън

Сид.

Отворих нов прозорец и написах ключовата дума. Първо излязоха биографии на адвокати в юридическа кантора, където името му се споменаваше за пръв път като партньор. Вторият резултат бе официалния уебсайт на Дейниъл Фицджералд, кандидат за губернатор на щата Масачузетс, със стилно червено-синьо лого и запомнящ се девиз. Отдолу бе качен портретът на позастарелия мъж от снимката. Господи. Опипом намерих телефона си и набрах номера на Мари.

— Здравей малката ми — весело се обади тя.

— Дейниъл Фицджералд — казах аз.

— Какво?

— Така се казва мъжът от снимката.

— О — гласът ѝ звучеше по-скоро примирено, отколкото учудено.

— Знам, че мама е имала причина да не ми каже, но трябва да зная.

— Ерика, аз…

— Мари, имам право да науча. Ти беше най-добрата и приятелка. Ако някой може да знае кой е баща ми, това си ти.

Тя дълго замълча, преди да проговори: — Да.

— Какво да?

— Той е баща ти.

— Господи!

Скрих лице в шепите си и изведнъж ми се зави свят. Разбира се, имах някои съмнения, но донякъде се надявах тя да отрече. Да излъже или да ми каже, че съм луда да си измислям нещо толкова невероятно. А сега, изправена пред истината, не знаех какво изпитвам.

Бях прекарала целия си живот в сянката на отсъствието му, в неведение за другата половина на своето аз. Но дали наистина бях приемала това? По времето, когато бях достатъчно голяма, за да поискам да узная истината, майка ми си беше отишла. Като знаех, че никой не може да запълни това място в сърцето ми, никога не се бях запитвала сериозно кой ли е той.

Сега имах хиляди въпроси и никакви отговори. Дали изобщо знаеше за съществуването ми? Беше ли обичал майка ми? Що за човек беше?

— Добре ли си, миличка? — гласът на Мари прекъсна вихъра на мислите ми.

— Знаеш ли че се кандидатира за губернатор? — единственото нещо, което знаех за него, можеше да се окаже онова, което щеше да ни раздели. Нямах никаква представа как да проникна през обръчите от хора, които го заобикаляха.

Тя се засмя тихо. — Не, но не съм изненадана.

— Няма да бъде лесно да се свържа с него — казах аз.

— Бъди предпазлива, миличка.

Смръщих вежди. — Какво искаш да кажеш?

— Не знаеш в какво се забъркваш покрай него.

— Трябва ли да се безпокоя? Очевидно знаеш повече за него, отколкото аз.

— Ти си умно момиче. Просто внимавай и бъди нащрек — каза спокойно тя.

— Добре — казах след малко аз, като се опитвах да събера мислите си. — Благодаря ти.

— За какво?

— Задето ми каза истината. Дори и с леко закъснение.

Тя въздъхна. — Надявам се, че няма да съжаляваш задето го направих.

Поклатих глава, неспособна да си представя как бих могла.

— Не мога да обясня какво означава това… най-накрая да разбера кой е той. Но когато мама си отиде…

— Знам, миличка — каза спокойно тя. — Съжалявам. Съобразявах се с нейната воля.

Издишах, с желанието тази новина да ми донесе по-голямо облекчение, отколкото в действителност. Не ми харесваше мисълта, че Мари е крила самоличността на баща ми от мен, нито че майка ми е искала това. Но вече не бях малко момиченце. Колкото и плашещо да изглеждаше, исках да узная повече за мъжа и за това какво е означавал за майка ми.

— Трябва да затварям. Трябва да обмисля всичко това. Обаче скоро ще ти се обадя.

— Можеш да ме търсиш по всяко време. И Ерика?