— Много съжалявам.
— Благодаря. Няма откъде да знаете.
Нали така?
Обърнах се да си вървя, но той ме спря като сложи силната си ръка на рамото ми, за да ме задържи. — Ерика, почакай.
Вдигнах вежди, а сърцето ми бясно заби от противоречивите чувства, които бях изпитала през изминалите минути.
— Този уикенд със семейството ми ще прекараме известно време в Кейп. Може би ще можем… да наваксаме? Да поговорим повече за всичко това?
— Разбира се — отвърнах бързо аз. Поех дълбоко въздух и почувствах как някаква тежест падна от тялото ми при това предложение. Искрен ли беше?
— Прекрасно. — Усмихна се широко, а аз плахо му отвърнах.
— Мистър Фицджералд…
— Моля, наричай ме Дейниъл… предполагам. — Нервно сви рамене. Сега изглеждаше по-човечен, не толкова страшен, както преди.
Отпуснах се и в душата ми покълна надежда. — Дейниъл, съжалявам за начина, по който постъпих. Предполагам, че изобщо няма подходящ начин.
— Вероятно няма. — Той се обърна към писалището, надраска някакъв адрес върху бележник с монограм и ми подаде листа. — Това е адресът. Хайде да се уговорим да дойдеш на вечеря в петък. После можеш да останеш колкото време искаш.
— Ще се радвам.
Той ме изпрати до вратата. — Аз също.
Неловко му махнах с ръка за сбогом. Все още не можеше да става дума за прегръдки.
Върнах се в апартамента и с чаша вино в ръка се потопих във ваната с лъвски крака, поставена в средата на банята до стаята ми. Разбира се бе едва пладне, обаче днешният ден бе необикновен. Може би най-наситеният с емоции от зрелия ми живот и съвсем спокойно можеше да се окаже и най-лошият.
Телефонът до мен иззвъня, като прониза този миг покой.
— Ало?
— Ерика, Макс се обажда.
— О, здравей. — Седнах във ваната и се огледах наоколо за нещо, върху което да записвам, ако се наложи.
— Удобно ли е да говорим?
— Разбира се — излъгах, смутена задето щях да водя делови разговор от ваната.
— Има добри новини. Документите по сделката са готови. В момента ги преглеждам за последни корекции и ще сме готови да подпишем утре.
— Това е чудесно. Мога да дойда сутринта, ако ти е удобно.
— Щях да се изям от нерви, ако уговорехме по-късен час.
— Прекрасно. Наистина очаквам с нетърпение да работя с теб, Ерика.
— Не мога да изкажа колко съм ти благодарна.
— Всъщност, можеш. Ще ми благодариш като постигнеш висока възвръщаемост на инвестицията.
Сърцето ми се сви от страх. — Ще направя всичко по силите си — обещах аз.
— О, и като вечеряш с мен днес. Искам да празнувам с новия си бизнес партньор.
Усмихнах се, обаче ентусиазмът ми бе попарен от съвсем пресния спомен за последната ми бизнес вечеря, която бе поела в съвсем погрешна посока. Какви бяха шансовете ми да проведа още една, без Блейк да отправя смъртни закани и да души съперника?
— Всъщност, тази вечер съм заета, но какво ще кажеш за празничен обяд утре, аз черпя?
— Звучи добре. Тогава до утре.
Затворихме и аз отново се отпуснах в топлата вода на ваната, оживена от внезапното съзнание, че с тези пари целият ми живот щеше да се промени. През последните седмици се бях спотайвала в очакване на този голям пробив. Сега, в рамките на часове щяхме да бъдем финансирани и можехме да започнем да действаме на много по-широка нога. Щях да се занимавам със служители, ведомости, документи и непредсказуеми отсега проблеми.
Бъдещото бе несигурно и дяволски плашещо, но в душата ми запърха радостна възбуда. Никога не се бях чувствала толкова готова да посрещна предизвикателството. Отправих мълчалива молитва към вселената да не допусне да прецакам нещата.
Бях много спокойна и леко пийнала, когато Блейк влезе.
— Тежък ден в офиса? — Той седна на ръба на ваната, където краката ми се подаваха над пяната.
— Имам нужда от почивен ден преди да започна да се товаря с работа.
— От утре и това ще стане.
— Какво искаш да кажеш? — попитах аз, като се надявах, противно на здравия разум, че той не знае за сделка, която минава през собствената му фирма.
— Да, знам, че приключваш сделката с Макс утре — каза той. — Може ли да обсъдим други възможности?
— Не, не можем, Блейк, защото вече го обсъдихме и отговорът е не. — Опитвах се да звуча възможно най-уверено.
— Ти дори не познаваш Макс, а си съгласна да му предоставиш право на собственост върху твоята компания — продължи той. Бях уверена, че той ще продължи да настоява, докато спечели.
По дяволите. — Същото ще бъде и с теб. Къде е разликата?