Той се обърна и изръмжа. — Каква?
— Вчера се видях с баща си и той ме покани в тяхната къща в Кейп за уикенда. Не знам дали ще остана да преспя, но си мислех да те помоля да ми заемеш колата си.
Той стана от леглото, напълно облечен е дрехите от предишния ден.
— Ето — подаде ми ключовете от бюрото си. — Ти все още не го познаваш достатъчно добре. Сигурна ли си, че идеята е добра?
— Кандидатира се за държавен пост. Почти съм убедена, че не коли хората с брадва, Сид. Но оценявам загрижеността ти.
Той кимна с глава, стовари се на дивана и се скри под одеялото.
Хвърлих малка пътна чанта в сребристото ауди и наместих седалката, за да я приспособя към доста по-дребната си фигура. Сид живееше ужасно оскъдно, но не се стискаше, когато ставаше дума за возила. Внимателно излязох от мястото, където той бе паркирал паралелно. Ако дори съвсем леко ожулех или одрасках колата, той щеше да страда седмици наред.
Намерих място близо до офиса на Макс. Проверих как изглеждам в огледалото. Окончателното сключване на сделката вече не зависеше вече от моето представяне, но исках да изглеждам добре за случая, така че бях облякла тясно прилепнала бяла рокля с тънък колан и светлобежови обувки с високи токчета.
Пристъпих в преддверието на „Енджълком“ като изглеждах и се чувствах като изцяло финансиран изпълнителен директор, какъвто скоро щях да стана. Служителката на рецепцията ме придружи до заседателната зала, където бях изнесла първата си презентация.
Отново се озовах сама в стаята, като си припомнях как Блейк ме бе вбесил още от първия ден. Напрегнах се при мисълта, че онова, което щеше да се случи днес, можеше завинаги да ни промени.
Макс влезе в залата и ослепителната му усмивка прогони опасенията ми.
— Днес е големият ден — каза той.
Лекомислено се засмях. Ентусиазмът на Макс бе заразителен. Прегърнахме се приятелски и той отново ме целуна по бузата, но аз бях толкова радостна, че не обърнах внимание.
— И така, откъде да започнем? — плеснах с ръце нетърпелива да подпиша нещо, докато не видях купчината документи, които той тръсна на масата, обемисти като италианското издание на „Вог“. Десетки разноцветни стикери, които указваха къде трябваше да се положат подписи, стърчаха от купчината. Заля ме вълна от безпокойство. — Всичко това? — попитах аз.
— За жалост, да. Затова тези неща отнемат толкова много време за подготовка.
— Нали не си залагам първородния син, дето още го нямам?
Седнах на стола срещу него, като се безпокоях, че не разполагам с необходимото време внимателно да прегледам поне част от всичко това. А какво щеше да стане, ако имаше нещо, което в никакъв случай не можех да подпиша? Ами ако изобщо не разберях какво, по дяволите, подписвам?
— На твое място нямаше да бъда толкова сигурна — каза някой зад мен.
Завъртях се на стола си и видях как Блейк влиза в залата. С джинси и тъмносин пуловер с остро деколте, той изглеждаше неумолим, въпреки небрежното си облекло.
— Какво мога да сторя за теб, Ландън? — Макс говореше отривисто, а устните му се свиха в тънка черта.
— Да ме оставиш за момент насаме с мис Хатауей.
— Разбира се. След малко приключваме.
— Сега.
— Някакъв проблем ли има? — попита Макс през стиснати зъби.
— Ти си проблемът.
При тези думи Макс се изправи. Столът му се катурна назад и с трясък се блъсна в стъклото на прозореца. — Говори спокойно, Ерика — той погледна Блейк, след това ни остави и затвори вратата след себе си.
Сърцето ми бясно биеше, смесица от откровеното облекчение да видя Блейк, заместено скоро от мъчителния страх, че сделката с Макс в момента виси на кантар. Ако Блейк щеше да създава такива трудности в работата ми, защо Макс да иска да се занимава с мен? Само щеше да се абонира за неприятности за месеци напред.
— Какво, по дяволите, правиш тук — рязко казах аз.
— Не исках да идвам, но ти не ми остави възможност за избор.
— Казах ти, взела съм решение, вече е свършено.
— Не съвсем. Още нищо не си подписала.
— Твърдо възнамерявам да го направя, така че те съветвам да укротиш натрапчивите си склонности и да ни оставиш на мира.
— Вече е твърде късно.
О, не. Поколебах се. Сковах се от страх. — Твърде късно за какво?
— Преведох в двоен размер парите, от които имаш нужда в бизнес сметката ти.
Опитвах се да намеря думи, да формулирам въпросите, които трябваше да бъдат зададени, а вместо това продължавах да стоя с отворена уста, смаяна от дързостта му, която ако трябваше да бъда точна, винаги ме изумяваше.