— Не се мъчи да измисляш начини да ги върнеш обратно, защото ще затворя достъпа ти до всички инвеститори в града — продължи той. — Знаеш, че мога да го направя.
— Ами ако Макс още иска да инвестира?
— Няма да иска — каза той като нещо окончателно. Никаква сделка не минава тук без мое разрешение, а той няма да получи такова от мен.
— Защо постъпваш така? — гласът ми се пресече. Умело ме бе притиснал в ъгъла. Можех да обмислям други ходове, обаче знаех, че той вече ме е изпреварил.
— Загрижен съм за теб повече, отколкото Макс някога ще бъде, въпреки че Бог ми е свидетел, че ще се опита да те убеди в противното.
— Не става дума за проклетото ви псевдобратско съперничество с Макс. Тук си играеш с живота ми. Това е всичко, за което съм работила, а ти го съсипваш — ударих с юмрук по масата, преди да се изправя и да застана пред него.
— Това дори не може да се сравнява с онова, което ще постигнеш. Фактът, че мислиш, че ще те проваля, само показва колко наивна си всъщност.
Зашлевих го силно, а звукът от плесницата отекна в залата, както думите му отекваха в мен. Дланта ми пареше, дишах на пресекулки.
На лицето му се изписа изумление, но той се поколеба само секунда преди да обхване тила ми и да ме целуне, като притисна устните си в моите. Свих ръцете си в юмруци. Не. Той нямаше да ме сломи. Не и този път. Нямаше да го допусна.
Борех се със себе си като потисках чувството, което събуждаха устните му, впити в моите, заявяващи с всяка целувка, че ме притежава. Ти си моя. Гласът му отекна в главата ми. От мен се изтръгна стон и осъзнах, че му връщам целувката, а тялото ми спонтанно му отговаряше. Цяла тръпнех от любовта и омразата, които изпитвах към този мъж. Мразех се заради това. За това че го желаех по начина, по който го желаех.
Сломена бях.
Той бе победил.
Глава деветнадесета
На излизане от града попаднах в задръстване на потеглилите на юг колони от коли и обзета от ярост ми се искаше да можех да карам със сто и шестдесет, вместо с двадесет километра в час, както показваше стрелката на спидометъра. Стотици хора се бяха отправили към Кейп в този петъчен следобед и, въпреки че точно сега не бях в настроение за семейна среща с новооткрития си баща, исках да съм някъде възможно най-далеч от Блейк.
По някакъв начин бях събрала сили да оставя Блейк в заседателната зала. Извиних се кратко на Макс, но му спестих подробностите, тъй като знаех, че Блейк щеше да побърза да го осведоми. Прав им път и на двамата. Доколкото това ме касаеше, можеха да продължат с безсмисленото си съперничество, докато се изпепелят взаимно в проклетия пожар на славата.
Блейк не ми бе оставил никаква друга професионална възможност, обаче бях категорична, че няма да го възнаградя с връзката ни. Обичах го, безумно и със страст, каквато вероятно никога повече нямаше да изпитам, но нямаше да допусна да бъда държанка. Апартаментът, а сега и бизнесът. Не преставаше да се меси, докато не се оказах напълно в неговата власт, обект на неговите прищевки и желания. В спалнята исках това, копнеех за това. Но в истинския живот имах нужда от граници и колкото и да се опитвах, не можех да го накарам да го приеме. Гневът ми заклокочи на повърхността и аз ударих волана.
Няколко часа по-късно, трафикът най-накрая се отпуши. Запромъквах се, като сменях платната като рали състезател, докато джипиесът ме насочи към изход от магистралата.
Подкарах малко по-внимателно по криволичещия локален път към моята цел. По протежение на брега се редуваха разкошни къщи, като всеки имот се радваше на прекрасен изглед към океана. С изключение на кратък излет с Али, почти не познавах тази първокласна отсечка от крайбрежието на Нова Англия.
Паркирах в автомобилната алея на триетажна огромна къща до последен модел лексус. Бях пристигнала. Поех си няколко пъти дълбоко дъх и отпуснах волана, като се опитвах да се отърся от гнева си към Блейк. Очаквах този ден да бъде щастлив. Може би още не бе твърде късно.
Излязох от колата и надникнах над оградата, която отделяше автомобилната алея от малкия заден двор и плажа отдолу. Къщата бе построена върху стръмна скала, разположена високо над съседните къщи и предлагаше впечатляваща гледка към океана в три посоки.
— Ерика — гласът на Дейниъл долетя от задната врата.
Изглеждаше различен. Небрежно-елегантен в панталони каки и ленена риза, той се усмихна, когато се приближих.
— Радвам се, че дойде. — Приятелски ме прегърна.