— Разбира се — потвърдих аз.
— Тази кампания е свързана с много пътувания и не знам как да ти го кажа, без да прозвучи съвсем, не знам, ужасно, предполагам.
— Предпочиташ да не се изявявам публично като твоя незаконна дъщеря — изтърсих направо аз. Доколкото познавах политиците, той щеше дълго да усуква, преди да заговори по същество.
Лицето му се смекчи и по него се мярна сянка от вина, но аз разбирах откъде идва тя. Последното нещо, което исках бе да му бъда в тежест или да му създавам тревоги.
— Няма проблем, наистина — казах аз. — Просто исках да получа възможност да те опозная, което надявам се все още може да се случи. Обаче си имам мой собствен бизнес и моя пи ар кампания, върху която трябва да работя. Последното нещо, което искам, е да усложнявам онова, което си изградил тук.
— Честно, нямам какво да спечеля от твоите политически връзки.
Той кимна и отпи голяма глътка от бирата си. — Това е разбираемо, както предполагам. Очевидно и двамата си знаем урока, а това е най-важното, нали?
Кимнах и прокарах ръка по перилото, като обмислях въпроса, който възнамерявах да му задам.
— Може би поради възрастта ми, бях толкова малка, когато тя почина. Но винаги съм се питала, защо майка ми никога не ми е говорила за теб.
Той се стегна и между веждите му се очерта бръчка. — Връзката ни бе сложна. Най-малкото стана такава, когато разбрахме, че тя е бременна. Нито нейното, нито моето семейство щяха да посрещнат добре новината.
— Мога да си представя.
Роднините на майка ми винаги се държаха много отчуждено. При Дейниъл, предполагам положението не е било много по-различно. Аристократично семейство като неговото нямаше да приеме добре той да спи с момиче, за което не е венчан, независимо от произхода ѝ.
— След като тя се върна в Чикаго предположих, че се е погрижила за това. Не ми се обади повече, а и аз не я потърсих, за да не събуждам подозрения в семейството ѝ.
— Значи изобщо не сте разговаряли след дипломирането?
Той поклати глава и се загледа в океана, като че там се криеха отговорите за това как се бе променил животът и само трябваше да ги види.
Чух как се затръшна врата на кола, погледнах по посока на звука и мярнах някаква фигура с кестенява къдрава коса, която прекоси прага и влезе в къщата.
— Това сигурно е доведеният ми син. Всъщност, двамата сте почти връстници.
Дейниъл ме поведе обратно към къщата и аз се подготвих за ново запознанство.
Марго слагаше на масата салата и купа димящ ориз. Ароматът на храната се носеше във въздуха и нямах търпение да спра да говоря и да започна да ям. Младежът влезе и се насочи към нея, но внезапно спря, когато ме видя.
Всичко около мен замря. Стаята стана студена и тиха. Чувах ударите на сърцето си, оглушително неравномерно туптене, което разливаше ледена болка по вените ми, която ме смразяваше до мозъка на костите. Бях сама в стая с други хора. Сама със спомените си и със срама, с който той ме бе оставил. Гадно отвращение се надигаше в мен, докато се опитвах да осъзная чудовищния кошмар, изправен пред мен.
Вкопчих се в ръката на Дейниъл, несигурна дали ще мога да се задържа на крака. Вдигнах поглед към него, като че по някакъв начин би могъл да знае. В отговор той ми посочи новия гост.
— Ерика, това е доведеният ми син Марк.
Марк.
След четири години, научих името му.
Незабавно се извиних и потърсих най-близката баня. Заключих вратата зад себе си, като се борех да удържа треперенето на ръцете си. Плиснах с вода лицето си и потърсих помощ в огледалото. Бях бледа като призрак. Обливаха ме вълни от погнуса и възпирах неудържимия позив да повърна, да прочистя тялото си от отровния спомен.
Трябваше да се взема в ръце. А също и да измисля план за действие. Телефонът ми бе в чантата. Тя — в дневната.
Но на кого да се обадя? Освен това, какво щях да кажа? Мъжът, който ме изнасили в колежа, е проклетият ми доведен брат. По дяволите, как щях да преживея всичко това? Едва можех да го погледна, без да получа нервен срив. Сега се налагаше да вечерям на една маса с него, като че такава история не съществува, като че цяла глава от живота ми е зачеркната.
Това е мой личен, а не действителен проблем, казвах си аз. Щяхме да приключим с вечерята и щях да намеря повод да си отида. По-късно щях да измисля как да се държа с Дейниъл, въпреки че възможността с него да станем приятели, сега изглеждаше невъзможна. Избърсах лицето си и се постарах да се овладея, преди да изляза в коридора. Можех да го направя.
Излязох и в мига, в който затворих вратата зад себе си, пред мен изникна Марк.