— Не, не мога — притеглих го обратно, като здраво държах ръката му.
— Ерика, ще те измъкна оттук. Отиваме си.
— Почакай, трябва да кажа довиждане. На Дейниъл.
Той смръщи вежди.
— Той ми е баща, Блейк. Опитваме се да се опознаем взаимно. Не искам да загърбя всичко. Никога не сме имали нормални отношения като между баща и дъщеря, но точно сега го открих. Не мога да го загубя отново, толкова скоро.
— Хубаво — отстъпи той. — Представи ме и да си ходим.
— Дръж се добре — казах мило, преди да го поведа към дневната, където ни очакваше тричленното семейство.
Щом влязохме, погледът му се стрелна към Марк. Стойката му се промени и от него започна да се излъчва напрежение. Стиснах малко по-силно ръката му, като му напомнях да не се издава.
— Дейниъл, Марго, Марк… Това е Блейк. — Пригладих нервно косата си. Каква ирония, че представях любовника си на единствения си жив родител само дни след като се срещнахме за пръв път. И сред всичките емоции, които ме бяха обхванали, все още очаквах Дейниъл да го одобри. Преди ми се струваше, че се гордее с моите постижения. Със сигурност щеше да хареса Блейк.
— Блейк Ландън. Вие сте от „Енджълком“, нали? — Дейниъл се изправи и стисна ръката на Блейк.
— Точно така. Мисля, че вие водите преговорите за сключването на предварителните ни договори — каза Блейк.
— Именно. Светът е малък, нали? — той замълча, докато местеше поглед от мен към Блейк, а после надолу към сплетените ни ръце. Лицето му се отпусна. Погледна отново към мен, като че внезапно осъзнал нещо ужасно.
Разбра, че Блейк знаеше. Въпреки забележителното хладнокръвие на Дейниъл, можех да чета лицето му като отворена книга. Нашата неудобна тайна се разпространяваше в непредсказуеми социални кръгове.
Марго скочи и целуна Блейк по бузата. — Блейк, нека ти донеса чиния. Моля, седни с нас.
— Всъщност възникна ситуация във връзка със сделката, върху която работим. За жалост налага се да се върнем, за да разрешим проблема. Но наистина ви благодаря за гостоприемството.
— О — Марго леко се нацупи. Сигурна бях, че очаква с нетърпение да опознае по-добре Блейк.
Целунах първо Дейниъл, после Марго по бузата и махнах с ръка за сбогом. На излизане Блейк грабна сака ми.
Протегна ръка към мен и кимна към теслата. — Да вървим.
Погледнах го и пред мен изплуваха подробности от сутринта. — Блейк, няма да се прибера вкъщи с теб.
— Добре, няма. Ще отидем някъде, където ще можем да поговорим и ако все още искаш да се прибереш, или каквото там, ще можеш да го направиш.
— Къде отиваме?
Той замълча.
Глава двадесета
— Точно в този момент не съм в настроение да се озова на самотен остров с теб, Блейк.
Намирахме се на спирката на ферибота, а Блейк ме умоляваше да не си тръгвам. Бе заключил вратите и бе качил колата на платформата, а сега правеше всичко възможно, за да ме задържи.
— Обещавам, че ще се върнем обратно със следващия ферибот, ако не ти хареса онова, което искам да ти кажа.
— Напълно си полудял, знаеш ли? Прилича ми на отвличане.
— Обещай, че няма да се опиташ да слезеш.
Изръмжах: — Обещавам, сега ме пусни да изляза.
Той освободи ключалките и аз се качих по рампата до горната площадка, където щяхме да прекараме остатъка от пътуването до остров Марта Винярд. Ако Блейк си мислеше, че може да ме спечели отново с романтични жестове, много се лъжеше.
Отправих се към носа на ферибота и излязох на палубата. Избрах маса за двама в края като знаех, че Блейк ме следва по петите. Седнах и след секунда той озова до мен. Най-после го погледнах в очите. Те блестяха от залязващото слънце, което се отразяваше във водата. Господ да ми е на помощ, той бе колкото красив, толкова и вбесяващ. Известно време мълчахме, докато масите около нас се заемаха.
— Ще ми кажеш ли как успя да ме откриеш? Надявам се, не си ми сложил устройство за проследяване? — след като се бях подложила на тази одисея, той трябваше бързо да запълни белите петна.
— Сид ми каза, че си отишла да посетиш баща си.
— Просто попита и той ти каза, ей така? — Искрено се надявах Блейк да не е тероризирал Сид по същия начин, както почти всички останали мъже, с които напоследък влизах в някакъв контакт.
— Точно така. Той също не бе очарован от факта, че ще гостуваш на напълно непознат.
— Добре. А какво ще кажеш за Марк? Откъде знаеше, че и той ще бъде там?
— Разрових всичките му връзки, още когато търсех самоличността му. Доведеният му баща и работодател е известна личност. Когато разбрах къде си отседнала, предположих, че има всички шансове и Марк да е там.