Изух обувките си и седнах. След прекараната почти безсънна нощ и всичко случило се през деня, едва се държах на крака. Блейк извади бутилка изстудено бяло вино от кофа с лед, заровена в пясъка.
— Как планираш тези неща, ама честно, Блейк?
Той се ухили. — Не мисли, че тази нощ ще ти разкрия всичките си тайни.
— Мога да те принудя — заплаших го аз. Напоследък бях развила силен усет за неговата слабост.
Очите му потъмняха. — Идеята е съблазнителна — каза той като не уцели чашата, в която се опитваше да налее.
Опита се отново и ми я подаде. Отпих с удоволствие студената, ароматна течност.
— Не бъди толкова сигурен, все още съм ти сърдита. Страшно много.
— Значи съм изпаднал, така да се каже, в немилост?
— Буквално, и нямаш представа колко много трябва да се постараеш, за да се реваншираш.
— Обичам да се реванширам. Откъде да започна?
Той се настани в краката ми и с топли, нежни целувки започна да очертава малки кръгчета над коляното ми. Напразно се опитвах да потисна физическата си реакция, предизвикана от допира му.
— Не можеш да оправиш нещата със секс — казах аз и, по дяволите, наистина го мислех.
— Така ли? Кажи ми тогава как мога да ги оправя? — продължаваше да ме докосва леко, като с перце.
— Честно казано, не знам. Мислех, че имаш някакъв план, когато се съгласих да дойда тук с теб. — Нямаше да го улесня. Бях изтощена отвъд всеки предел, но все още имах достатъчно сили, за да настоявам на своето.
Той забави милувките си и коленичи. — Обичам те, Ерика.
По дяволите, помислих аз. Трябваше ли да злоупотребява с това? Преглътнах сълзите си. — Това не променя с нищо онова, което ми причини днес.
— Знам, че може би няма голямо значение, но не съм искал. Ти не ми остави възможност за избор.
— Е, това не е достатъчно основание — казах аз, втренчила поглед отвъд него.
— Да работиш с инвеститори е като да си легнеш с някого, Ерика. Невинаги се получава и ако трябва да бъда честен, ти наистина не си подходяща за такова партньорство. Напълно разбирам как се чувстваш по отношение на бизнеса. Една от причините, поради която не се включих веднага, е защото си дяволски упорита. Знаех, че да работя с теб няма да е лесно и ти ще се бориш с мен при всеки повод. Доскоро не оценявах напълно последиците от това да работиш с Макс и не мога да понеса да те загубя заради него.
— Той не ме иска по този начин — настоях аз, наполовина убедено.
Макс, както и мнозина други не зачиташе безусловно личното ми пространство, но не бе направил никакви открити изказвания, които да ме наведат на мисълта, че ме желае физически. А дори да го направеше, аз можех да се защитавам.
— Иска те, повярвай ми. Вярваш или не, той няма да се спре пред нищо, за да те притежава, ако това означава да си го върне на мен. След като видях какво преживя с Исак, не можех да рискувам отново.
Поклатих глава. Исак ме бе сварил неподготвена, но ако Блейк ми бе дал минута време, щях да го отблъсна и без чужда помощ.
— Не мога да кажа точно кога или как Макс ще разиграе картите си, но мога да ти обещая, че ще го направи. Ще те накара да правиш неща, които никога не си правила, само за да запазиш бизнеса, като знае какво означава той за теб и колко много означаваш ти за мен.
— Откъде знаеш?
— За Бога, Ерика. Бих минал през огън, за да се убедя, че си в безопасност. Не можеш ли просто да ми повярваш, че виждам как това предстои и няма да допусна нищо да ти се случи?
Затворих очи. Вълните се разбиваха в брега, а нежен бриз повяваше над нас. Усещах Блейк, магнетичния му порив към мен. Той бе единственият мъж, когото някога бях обичала и ето го тук, пред мен, изповядваш своята любов към мен, с обещанието да ме пази от всяко нараняване, в някакъв смисъл прекалено рицарски, за да бъде взет на сериозно, но когато отворих очи и го погледнах, не можех да се усъмня в неговите намерения.
Всичко това беше прекалено. Очите ми се насълзиха, но аз отказвах да се предам. Скръстих ръце пред себе си, за да се стегна.
— Убиваш ме, Блейк.
— Знаеш ли колко жени са се явявали на изслушване пред мен в тази заседателна зала? — попита той.
— Колко?
— Една.
Думата увисна във въздуха, невероятна истина, която говореше за това колко изпълнено с опасности можеше да се окаже положението ми в тази среда. Ако бе вярно, това че бях стигнала толкова далеч, бе истинско чудо. Това обясняваше също така защо рецепционистката ме гледаше сякаш съм триглаво чудовище, щом се появях за среща.