— Започна от долу, като леко захапа палеца на крака ми. Желанието светкавично прониза влагалището ми. Господи, той знаеше всички номера. Стегнах се като знаех, че при този темп ще мине време, докато той стигне там. Изкачваше се с влажни целувки по бедрото ми, по стомаха ми като вкара език във вдлъбнатината на пъпа ми. Бавно се наслаждаваше на гърдите и на ключиците ми, като дишаше топло във врата ми, от което кожата ми приятно настръхна.
— Как се чувстваш? — той леко захапа устните ми, като леко изви своите в многозначителна усмивка.
Всеки мой нерв бе нащрек, всяка клетка на тялото ми се стремеше към него, доколкото ми позволяваха наложените ограничения. — Жива — прошепнах аз като висях на косъм.
— Добре.
Той хвана члена си и ме овлажни със собствената ми влага, като се плъзна между гънките ми. Вкопчих се в таблата, когато се отри в клитора ми. След това проникна в мен с едно умело движение. Извиках, вкопчила ръце в пръчката на таблата, като не исках да се боря с метала на оковите си.
След това устните му се озоваха върху моите и ме зацелуваха страстно. Изстенах в устата му, докато той влизаше в мен отново и отново с дълбочина, от която спазматично и неконтролируемо се свивах около члена му. Едва можех да дишам в очакване на обещаното облекчение. Забих пети в бедрата му, като го притисках още по-надълбоко.
Емоциите ми бяха първични, а аз отчаяно го желаех. Блейк се протегна и върна втората верижка на мястото ѝ. Освободена, зарових ръце в косата му и силно го целунах. Исках още, исках да го имам без остатък. Независимо дали той го знаеше или не, нямаше да го изпусна.
Срещнах тъмния му поглед. — Обичам те — прошепнах аз. Исках да го знае, след всичко, което бяхме преживели.
Той леко се отдръпна с почти страдалчески израз, като че тези думи го бе пронизали до дън душа.
— Люби ме. Моля те, Блейк. Точно сега искам да усещам само теб.
И той го стори през цялата останала нощ. Любеше ме с всяко изкусно проникване, като ми напомняше, че телата ни са създадени за това и едно за друго. Бяхме изсмукани, емоционално и физически, но Блейк не знаеше умора. Когато забавяхме темпото, мързеливите ми ласки преливаха в страстно желание, и той ме обладаваше отново и отново, все така разтърсващо, докато и двамата рухнахме, прегърнати.
На сутринта се събудих от шума на океана. Чайки се рееха пред прозореца на спалнята ни. Тихо станах от леглото, за да не събудя Блейк. Облечена в неговата тениска, вдъхнах аромата му. Разходих се из къщата и си взех банан от фруктиерата в кухнята. Извадих лаптопа си и го сложих на масата в трапезарията с изглед към океана. Започнах да пиша имейл на професор Кинлан, като се обърнах така към него. Независимо от това колко време бе минало, вероятно никога нямаше да мога да го наричам Брендън.
Търсех точните думи, за да опиша настоящото положение. Той знаеше историята на Макс по-добре от мнозина други, но се надявах този обрат на събитията да не разочарова професора. Чувствах се длъжна да го държа в течение в случай, че стане така. Написах писмото и го препрочетох, като отново се поразих от шеметната скорост, с която се бе развил животът ми през последните четиридесет и осем часа.
А си мислех, че колежът е стресиращ.
Натиснах бутона за изпращане и кликнах, за да отворя няколко сайтове, докато стигнах до „Клозпен“. Браузърът не спираше да се върти. Сайтът пак се бе прецакал.
По дяволите. Позвъних на Сид. Никакъв отговор. Позвъних отново, но той не вдигаше. Втурнах се обратно в спалнята, не исках да будя Блейк, но не можех да се отърся от страха.
Мушнах се до него, обвих го с крак и го обсипах с леки, нежни целувки. След като щях да го събудя, поне щях да го направя по приятен начин. Накрая той се протегна, събуди се с усмивка и фантастична сутрешна ерекция. Колкото и изкусително да беше това, сега се нуждаех от него за нещо съвсем друго.
— Миличък, сайтът отново е блокирал. Не мога да намеря Сид.
Той се изправи, навлече джинсите си и ме последва в трапезарията. Погледна екрана и извади лаптопа си от сака си, настани се на канапето и го включи.
— Искаш ли кафе? — попитах аз.
— Да, моля.
Вече изглеждаше невероятно съсредоточен, въпреки че едва се бе събудил, а косата му бе очарователно разбъркана. Намерих кафето и докато го чаках да се свари, отново се опитах да вляза в сайта. Този път той веднага се активира, прикрит от някакво голямо лого. Текстът на логото гласеше М89.
Блейк пишеше с бясна скорост. Не смеех да попитам, но имах смътното усещане, че неслучайно съм попаднала отново на мушката. Напълних чаша с кафе и му я занесох. Той я пое безмълвно, като продължаваше да работи, като че мен ме нямаше. Наблюдавах го търпеливо, докато чаках да ми обърне внимание.