Джейн Ан Кренц
Прелъстяване
Глава 1
Джулиан Ричард Синклер, граф Рейвънуд, смаяно слушаше отказа на своето официално предложение за женитба. Изумлението му бе последвано от студен, овладян гняв. Какво си въобразяваше тази дама? За нещастие не можеше да я попита. Дамата бе предпочела да отсъства. Отказът на великодушното предложение на Джулиан бе поверен на нейния видимо притеснен дядо.
— По дяволите, Рейвънуд, на мен всичко това също не ми харесва. Та тя съвсем не е някое незряло хлапе, едва вчера излязло от класната стая — намръщено обясняваше лорд Доринг. — Винаги е била толкова мила. И винаги се е старала да не ни разочарова. Но вече е на двадесет и три и определено притежава собствена воля и характер. Понякога е доста досадно, но така стоят нещата. Не мога да й нареждам каквото и да било.
— Зная на каква възраст е — изрече сухо Джулиан. — И точно затова бях склонен да вярвам, че е разумна и сговорчива жена.
— О, но тя е точно такава — запъна се от неудобство лорд Доринг. — Разбира се, че е. Не бива да намеквате нищо друго. Не е някоя побъркана млада глупачка, склонна към истерии и странни прояви. — Червендалестото му лице, обградено от плътни бакенбарди, изразяваше силна тревога. — Обикновено е много добродушна. И много мила. Самото въплъщение на… хм, женската скромност и изящество.
— На женската скромност и изящество — повтори бавно Джулиан.
Лицето на лорд Доринг просветна.
— Точно така, милорд, на женската скромност и изящество. Какво би правила без нея баба й след смъртта на най-малкия ни син и съпругата му преди няколко години! Родителите на Софи загинаха при корабокрушение, когато тя бе на седемнадесет, както знаете. Тя и сестра й дойдоха да живеят при нас. Вероятно си спомняте. — Лорд Доринг се изкашля. — А може би не. По онова време вие, хм, бяхте зает с други неща.
Други неща бе учтив евфемизъм за състоянието на пълна обреченост, което по онова време изпитваше Джулиан, оплетен в мрежите на красивата вещица Елизабет.
— След като вашата внучка е образец на всички разумни добродетели, Доринг, какво пречи да я убедим да приеме моето предложение?
— Баба й твърди, че вината е изцяло моя. — Рунтавите вежди на лорд Доринг се сключиха в знак на упрек към самия него. — Боя се, че й разреших да чете прекалено много. И както ми казаха, все неподходящи неща. Но човек не може да нарежда на Софи какво да чете. Не вярвам някой да успее да го направи. Още вино, Рейвънуд?
— Благодаря. Ще си позволя още една чаша. — Джулиан погледна зачервения си домакин и си наложи да говори спокойно. — Признавам, че не ви разбирам напълно, Доринг. Какво общо има четенето на Софи с всичко това?
— За съжаление, не винаги успявах да контролирам какви книги попадат в ръцете й. — Лорд Доринг изгълта чашата си на големи глътки. — Младите жени са склонни да възприемат най-различни идеи. Но след смъртта на сестра й, преди три години, не исках да притеснявам Софи с каквото и да било. Баба й и аз сме много привързани към нея. Тя действително е разумно момиче. Нямам понятие защо ви отказва. Убеден съм, че ако й дадете още малко време, сигурно ще промени решението си.
— Време? — Рейвънуд дори не се опита да скрие сарказма в гласа си.
— Трябва да признаете, че действахте малко прибързано. Дори жена ми го казва. Тук, в провинцията, тези неща не стават така изведнъж. Може в града сега модата да е друга. Но жените, и особено чувствителните жени, си имат своите романтични представи как би трябвало да се държи в подобен случай един мъж. — Лорд Доринг погледна с надежда своя гост. — Ако й позволите да обмисли предложението ви още няколко дни…
— Бих искал да говоря лично с госпожица Доринг.
— Мисля, че ви обясних. В момента не е вкъщи. Отиде на езда. Всяка сряда посещава старата Бес.
— Да, разбрах. Но сте я уведомил, че ще дойда днес в три часа, предполагам?
Лорд Доринг отново смутено се изкашля.
— Хм, да, мисля, че й споменах. Забравила е, без съмнение. Знаете какви са младите жени. — Той хвърли поглед към часовника. — Сигурно ще се прибере към четири и половина.
— За съжаление не мога да чакам. — Джулиан остави чашата си и стана. — Уведомете внучката си, че не съм търпелив човек. Смятах днес да приключа тази история с женитбата.
— Мисля, че тя я счита за приключена, милорд — рече тъжно лорд Доринг.
— Съобщете й, че аз не приемам решението й за окончателно. Ще се отбия утре, по същото време. Много ще съм ви благодарен, Доринг, ако благоволите да й напомните за тази уговорка. Настоявам лично да говоря с нея, преди да свърши всичко.
— Разбира се, при всички случаи, Рейвънуд, но трябва да ви предупредя, че Софи е пълна господарка на действията си. И, както вече ви споменах, понякога е доста своенравна.