— Софи!
— Боя се, че е вярно, бабо. Рейвънуд отдели възможно най-малко време, за да направи предложението си. Трябва да признаете, че не бях обградена с нищо, което поне малко да прилича на ухажване.
— Хайде, стига — прекъсна я нетърпеливо лорд Доринг. — Не бива му се сърдиш, че не ти е изпращал цветя или любовни стихове. Рейвънуд просто не е романтичен тип.
— Прав си, дядо. Рейвънуд изобщо не е романтичен. Той се отби тук, в Чесли корт, няколко пъти, а ние бяхме поканени в имението само два пъти.
— Казах ти, че той не е човек, който си губи времето с дреболии. — Лорд Доринг очевидно бе обхванат от чувство на мъжка солидарност. — Трябва да се грижи за именията си, а чух, че участвува и в някакъв строителен проект в Лондон. Зает човек е.
— Точно така, дядо — потисна усмивката си Софи. — Но да продължа. Втората причина, поради която графът ме намира за подходяща, е напредналата ми възраст. Той сигурно си мисли, че всяка жена, достигнала до тази възраст без да се омъжи, ще бъде вечно благодарна на мъжа, спасил я от опасността да остане стара мома. А благодарната жена ще бъде и една покорна жена.
— Едва ли е само това — рече замислено дядо й. — Може и да смята, че една жена на твоите години ще бъде по-разумна и уравновесена от някоя хлапачка, чиято глава е пълна с романтични глупости. Май че спомена нещо подобно днес следобед.
— Наистина, Тео… — Лейди Доринг хвърли заплашителен поглед към съпруга си.
— Може и да си прав — обърна се към дядо си Софи. — Допускам, че ме е смятал за по-уравновесена от някое седемнадесетгодишно момиче, което вчера е излязло от класната стая. Както и да е, явно възрастта ми също е повлияла на решението на графа. Но последната и най-важна причина, поради която се е спрял на мен, е, че по нищо не приличам на предишната му жена.
Лейди Доринг едва не се задави с току-що сервирания пред нея калкан.
— Какво общо има тя с всичко това?
— Графът е преситен от красиви жени, които не му носят нищо друго освен неприятности. Всички знаем, че лейди Рейвънуд е имала навика да води любовниците си в имението. Щом е стигнало чак до нас, едва ли е тайна и за негова светлост. Да не говорим за онова, което се е разнасяло из Лондон.
— Така е — промърмори лорд Доринг. — След като тя си е позволявала подобни неща тук, със сигурност е превръщала живота му там в истински ад. Чувах, че заради нея няколко пъти е рискувал живота си на дуел. Не бива да го обвиняваме, че си търси нова жена, която няма да побърква всички мъже наоколо. Не се обиждай, Софи, но ти едва ли ще му създаваш проблеми в това отношение и предполагам, че той го знае.
— Бих искала вие двамата да прекратите веднага този крайно неприличен разговор — заяви лейди Доринг. Но беше ясно, че едва ли се надява да я послушат.
— Но, бабо, дядо е напълно прав. Аз съм идеалната нова графиня Рейвънуд. В края на краищата съм израсла на село и се очаква с удоволствие да прекарвам по-голямата част от времето си в имението. Също така няма да влача любовниците си навсякъде, където отида. Аз напълно се провалих по време на първия си сезон и вероятно провалът ми ще бъде още по-голям, ако се опитам пак да се появя в обществото. Лорд Рейвънуд чудесно е преценил, че няма да се налага да губи време, за да държи на разстояние обожателите ми. Защото няма да има такива.
— Софи — произнесе с достойнство лейди Доринг, — достатъчно. Повече не искам да слушам този нелеп разговор. Той не ни подобава.
— Да, бабо. Но не си ли забелязала, че неподобаващите разговори са винаги най-интересните?
— Нито дума повече, момичето ми. Същото се отнася и за теб, Тео.
— Да, скъпа.
— Не зная — заяви им тя заплашително — дали заключенията ви относно мотивите на лорд Рейвънуд са верни или не, но има един пункт, по който аз съм напълно съгласна с него. Ти, Софи, би трябвало да си му изключително благодарна.
— Веднъж вече имах повод да почувствувам благодарност към негова светлост — каза тъжно Софи. — През моя сезон, на един от баловете, той ме покани на танц. Спомням си случката много добре. Това бе единственият ми танц за цялата вечер. Съмнявам се дали той изобщо си спомня. И през цялото време гледаше над рамото ми, за да не пропусне с кого танцува неговата прекрасна Елизабет.
— Не се измъчвай заради бившата лейди Рейвънуд. Нея вече я няма — рече лорд Доринг с обичайната си прямота, когато станеше дума за подобни неща. — И приеми съвета ми, млада госпожице. Откажи се да дразниш Рейвънуд и ще живееш добре с него. Не очаквай повече, отколкото ти диктува здравият разум, и той ще ти бъде добър съпруг. Човекът се грижи за земята си и сигурно ще се грижи и за жена си. Защото и двете му принадлежат.