Синът му спря да плаче в същия миг, щом усети силните ръце на баща си. Тъмнокосото и зеленооко бебе щастливо загука и когато Джулиан сложи детето на гърдите на Софи, наследникът на Рейвънуд засука доволно.
Джулиан седна на ръба на леглото и се загледа в жена си и сина си в полумрака. Видът им го изпълни със същото чувство на задоволство и собственическо удовлетворение, което изпитваше, когато се любеха.
— Софи, кажи ми, че най-сетне си получила от този брак всичко, което искаше — настоя той тихо.
— Повече от всичко, Джулиан. — Усмивката й проблесна в тъмнината. — Повече от всичко.