Когато съобщението за предстоящата му женитба излезе в „Морнинг поуст“, започнаха да го измъчват с въпроси, но той се справи с нахалните подпитвания по обичайния за него начин: не им обърна никакво внимание.
С едно или две изключения подходът му се оказа удачен. Устните му се свиха, когато си спомни за едно от изключенията. Една дама на „Тревър скуеър“ не бе особено доволна да научи за брака на Джулиан. Но Мариан Харууд бе достатъчно хитра и прагматична, за да си позволи нещо повече от една малка сцена. В морето плуваха и други риби. Обиците, които Джулиан й остави при на последното си посещение, успокоиха донякъде смръщеното лице на „ла бел Харууд“.
— Нещо не е наред ли, милорд? — наруши мислите му Софи.
Джулиан се върна в настоящето.
— Ни най-малко. Просто си спомних за една дребна работа, която трябваше да уредя миналата седмица.
— Сигурно е била доста неприятна. Изглеждахте някак притеснен. За момент си помислих дали не сте ял нещо разпалено.
Той леко се усмихна.
— Случаят наистина бе от такова естество, че можеше да наруши храносмилането ми, но ви уверявам, че сега съм в отлична форма.
— Разбирам. — В продължение на един дълъг миг Софи го гледа със своя учудващо спокоен поглед, после кимна и се извърна към прозореца.
Джулиан се намръщи.
— Сега е мой ред да те попитам, дали нещо не е наред, Софи?
— Ни най-малко.
С ръце скръстени на гърдите, в продължение на няколко секунди Джулиан втренчено гледа пискюлите на високите си, лъснати до блясък ботуши. После вдигна очи и в тях проблесна иронично пламъче.
— Струва ми се, че ще е най-добре, ако се споразумеем за някои неща, госпожо съпруго.
— Да, милорд?
— Преди няколко седмици ти ми даде твоя списък с изисквания.
Софи се намръщи.
— Така е, милорд.
— По онова време аз бях твърде зает и не успях да изготвя моя собствен списък.
— Зная вашите изисквания, милорд. Наследник и никакви неприятности.
— Бих искал да използвам случая и да бъда малко по-подробен.
— Искате да разширите списъка? Но това не е честно!
— Не казах, че искам да прибавя нещо, а само да поясня. — Джулиан замълча. Видя напрежение в тюркоазените й очи и леко се усмихна. — Не се тревожи, скъпа. Първата точка от моя списък — наследникът — е достатъчно ясна. Бих искал да поясня втората част.
— Никакви неприятности. Но това също е ясно.
— Ще бъде, когато разберете какво точно имам пред вид.
— И то е?
— Например би ни спестило доста неприятности, ако ти свикнеш никога да не ме лъжеш.
Очите й се разшириха.
— Не съм и помисляла да правя нето подобно, милорд.
— Отлично. Защото едва ли някога ще успееш. В очите ти има нещо, Софи, което винаги те издава. И винаги ще ми е много неприятно, когато открия лъжа в тях. Надявам се, че ме разбираш?
— Да, милорд.
— Тогава да се върнем на първия ми въпрос. Споменах, че нещо не е наред, а ти отрече. Но очите ти казват друго, скъпа.
Тя си играеше с развързаната панделка на чантичката.
— Нима не мога да запазвам някои мисли само за себе си?
Той се намръщи.
— Значи в този миг мислите ти бяха толкова лични, та предпочете да ги скриеш от съпруга си?
— Не. Просто предположих, че няма да ви е приятно, ако ги изрека на глас.
Въпреки че бе решил да сложи край на този разговор, Джулиан бе обхванат от любопитство.
— И все пак те моля да ги споделиш с мен.
— Добре. Направих малък опит в дедуктивната логика. Току-що ми бяхте казал, че въпросът, който е трябвало да уредите непосредствено преди сватбата ни, е бил доста неприятен. Опитах се да отгатна от какво естество е той.
— И до какво заключение те доведе дедуктивната логика?
— До заключението, че със сигурност сте имал неприятности, когато сте съобщил на последната си любовница, че ще се жените. Но едва ли трябва да обвинявате бедната жена. В края на краищата тя е изпълнявала всички задължения на съпруга, а за награда е трябвало да научи, че титлата ще бъде дадена на друга. На всичко отгоре и съвсем неопитна. Предполагам, че ви е направила сцена и това ви е ядосало. Кажете ми, актриса ли е или балерина?
В първия миг Джулиан изпита абсурдното желание да се разсмее. Но веднага го потисна, подчинявайки се на чувството си за дисциплина в брака.
— Преминавате всички граници, мадам — изрече той през зъби.
— Вие настоявахте да ви кажа всичко, за което си мисля. — Разхлабеното перо на шапката й се залюля. — Сега съгласен ли сте, че всеки има право на лични разсъждения?
— Първо, изобщо не би трябвало да разсъждавате върху такива неща.