Джулиан се приведе напред и отново хвана китката на жена си. Този път той съвсем съзнателно притисна силно дребните й кости.
— Какво знаеш ти за тези начини? — настоя тихо той. Елизабет ги знаеше тези неща.
Софи примигна смутено, видимо объркана от неочаквания му студен гняв.
— Старата Бес познава свойствата на различните билки. Тя ме научи на много неща.
— И те е научила как да премахнеш едно нежелано дете? — настоя той меко.
Софи най-сетне почувствува, че е отишла твърде далече.
— Тя… тя ми е споменавала за някои билки, които една жена може да използва, когато смята, че е заченала — призна колебливо. — Но те могат да бъдат опасни и за майката и трябва много да се внимава. — Тя сведе поглед към ръцете си. — Не мисля, че притежавам необходимия опит.
— По дяволите. Не ти трябва да се усъвършенстваш в това отношение, Софи. И ти се заклевам, че ако старата Бес се занимава с аборти, незабавно ще я прогоня от земите си.
— Наистина ли, милорд? Нима вашите приятелки в Лондон са чак толкова целомъдрени? Не се ли е налагало понякога и на любовниците ви да прибягват до тези средства? И то по ваша вина?
— Не, не се е налагало — избухна Джулиан, вече напълно вбесен. — За ваша информация, мадам, съществуват някои техники, които могат да предотвратят проблема, също както и начини за предпазване от зарази, свързани с… няма значение.
— Техники ли, милорд? Какви техники? — Очите на Софи просветнаха с видим интерес.
— Велики боже, не допусках, че ще се наложи да обсъждаме подобни неща!
— Но вие пръв започнахте, милорд. Както разбирам, не възнамерявате да ме запознаете с тези техники за предотвратяване на… хм, проблема.
— Не, наистина не възнамерявам.
— Ах, значи това отново е някаква привилегирована информация, достъпна само за мъже.
— Ти не се нуждаеш от подобна информация, Софи. Ти не си от онзи род жени, на които се налага да знаят тези неща.
— И все пак има жени, които ги знаят, нали? — настояваше тя.
— Достатъчно, Софи.
— И вие познавате такива жени! Ще ме запознаете ли с някоя от тях? С удоволствие ще си побъбря с нея. Сигурно тя ще знае и други забавни неща. Интелектуалните ми интереси са доста широки, както знаете… Дори само от книгите може да се научи толкова много.
За миг Джулиан отново си помисли, че тя се опитва да го дразни, и бе на път напълно да излезе от себе си. Но почувства, че любопитството на Софи бе по своему невинно и напълно искрено. Изпъшка и се отдръпна в ъгъла.
— Край на дискусията.
— Говорите като баба ми. Наистина съм разочарована, Джулиан. Надявах се, че съм се омъжила за човек, който умее да води забавни разговори.
— Ще се постарая да ви развличам по друг начин, мадам. — Той притвори очи и облегна глава на възглавниците.
— Ако отново намеквате за прелъстяването, уверявам ви, че не го считам за особено забавно.
— Заради онова, което се е случило със сестра ти ли? Виждам, че тази история ти се е отразила много. Но трябва да разбереш, че отношенията между двама съпрузи са нещо много по-различно от безсъвестното прелъстяване, погубило сестра ти.
— Така ли, милорд? Къде един мъж се научава да прави тази толкова тънка разлика? В училище ли? А може би сте го научил при първия си брак или пък от опита с любовниците си?
Джулиан усети, че всеки миг ще загуби и последните остатъци самоконтрол. Не смееше нито да помръдне, нито да отвори очи.
— Обясних ти, че не желая да обсъждам първия си брак. Нито пък останалата част от въпроса ти. Ако си умна, ще го запомниш, Софи.
В съвсем тихо произнесените думи очевидно имаше нещо, което я порази. Тя не каза нищо повече.
Джулиан се овладя и след като вече бе сигурен, че е напълно спокоен, отвори очи и погледна новата си съпруга.
— Рано или късно ще свикнеш с мен, Софи.
— Обещахте ми три месеца, милорд.
— Дявол да го вземе! Няма да ти се натрапвам през следващите три месеца. Но не очаквай, че няма да правя опити да променя мнението ти по въпроса. Това наистина би било прекалено и излиза извън рамките на нашето смешно споразумение.
Тя тръсна глава.
— Това ли имахте пред вид, когато ме предупредихте, че на думата на един мъж не бива да се разчита особено, когато става въпрос за жени? Трябва ли да смятам, че не мога да разчитам на думата ви на джентълмен, милорд?
Оскърблението го прониза до мозъка на костите.
— Сред познатите ми няма нито един мъж, който би се осмелил да изрече това, мадам.
— Да не би да искате да ме извикате на дуел? — запита тя силно заинтригувана. — Дядо ме научи да боравя с пистолет. Смятат ме за доста добър стрелец.