— Но, милорд, това не е съвсем коректно. Или сега така се уреждат подобни неща в Лондон?
— Това е начинът, по който аз искам да ги уредя с вас. Вие не сте някоя малка капризна глупачка, госпожице Доринг. Моля ви, не се правете на такава. Вие можете да поемете отговорност за себе си. Кажете ми какъв е проблемът и аз ще се постарая да намеря решение.
— Проблемът ли, милорд?
Очите му потъмняха.
— Съветвам ви да не си играете с мен, госпожице. Не съм склонен да проявявам снизходителност към жени, които се опитват да ме правят на глупак.
— Напълно ви разбирам, милорд. А и вие сигурно разбирате нежеланието ми да се обвържа с човек, който по принцип не е снизходителен към жените, още по-малко към онези, които се опитват да го правят на глупак.
Рейвънуд присви очи.
— Ще бъдете ли така любезна да обясните какво имате предвид.
Софи успя да свие небрежно рамене. При лекото движение шапката й се наклони напред. Тя механично отметна назад падналото перо.
— Добре, милорд, вие ме принуждавате да говоря открито. Аз не вярвам, че споделяме една и съща представа за това, как би трябвало да изглежда нашият брак. Опитах се да поговоря лично с вас при трите ви визити в Чесли корт през изминалите няколко седмици, но вие явно не желаехте да обсъждате въпроса с мен. Държахте се така, сякаш се касаеше за покупката на нов кон за конюшните ви. Признавам, че бях принудена да прибягна до една доста крайна тактика днес, за да привлека вниманието ви.
Рейвънуд я наблюдаваше с хладно раздразнение.
— Значи съм бил прав в предположението си, че не сте изненадана да ме срещнете тук. Имате пълното ми внимание, госпожице Доринг. Какво желаете да ми кажете? Всичко това ми се струва малко неочаквано.
— Зная какво вие искате от мен — рече Софи. — То е повече от очевидно. Но не вярвам да имате и най-малко понятие какво аз искам от нас. Докато не разберете това и не се съгласите с моите желания, не може да става и дума за брак помежду ни.
— Да караме наред — каза Рейвънуд. — Какво смятате, че искам от вас?
— Наследник и никакви неприятности.
Той затвори очи с привидно отегчение. Твърдите му устни леко се свиха.
— Изразявате се доста лаконично.
— Но точно.
— Да — съгласи се той сухо. — Не е тайна, че искам да имам деца. Родът ми е владял Рейвънуд в продължение на три поколения. И не искам той да свърши със сегашното поколение.
— С други думи, гледате на мен като на разплодна кобила.
Кожата на седлото изскърца, докато Рейвънуд я изучава в продължение на един дълъг миг на заплашително мълчание.
— Боя се, че дядо ви е прав — каза той най-сетне. — Книгите, които четете, са лишили маниерите ви от известна деликатност, госпожице Доринг.
— О, аз мога да бъда още по-неделикатна, милорд. Например разбрах, че поддържате любовница в Лондон.
— Откъде, по дяволите, сте чула това? Не от лорд Доринг, обзалагам се.
— Така говорят наоколо.
— И вие вярвате на приказките на селяните, които никога не са се отдалечавали повече от няколко мили от домовете си? — В гласа му имаше неприкрита подигравка.
— Да не би приказките в града да са по-различни?
— Струва ми се, че нарочно се опитвате да ме оскърбите, госпожице Доринг.
— Не, милорд. Само проявявам обичайната предпазливост.
— Проявявате инат, а не предпазливост. Опитайте се да разсъдите трезво. Нима дядо ви и баба ви биха се съгласили на този брак, ако в моето поведение имаше нещо осъдително?
— Ако предложите достатъчно щедър брачен договор — да.
Рейвънуд леко се усмихна.
— Може и да сте права.
Софи се поколеба.
— Трябва ли да вярвам, че всичко, което съм чула е лъжа?
Той я погледна замислено.
— Какво още чухте?
Софи не бе предполагала, че този необичаен разговор ще стане толкова щекотлив.
— Искате да кажете — освен факта, че поддържате любовница?
— Ако и другите клюки са толкова глупави, би трябвало да се срамувате, госпожице Доринг.
— Уви, боя се, че не притежавам чак толкова изтънчено чувство за срам, милорд. Достоен за съжаление недостатък, който също би трябвало да имате пред вид. Клюките могат да бъдат доста забавни и признавам, че от време на време им давам ухо.
Графът присви устни.
— Действително, достоен за съжаление недостатък. И тъй, какво още чухте? — повтори той.
— Ами, освен пикантната история за любовницата ви и това, че веднъж сте се бил на дуел.
— Нима очаквате от мен да потвърдя тези глупости?
— Чух също, че предишната ви жена е била заточена на село, защото не е успяла да ви роди наследник — продължи бързо Софи.
— Не обсъждам с никого първата си жена. — Лицето на Рейвънуд придоби недостъпен и заплашителен израз. — Ако искате занапред да се разбираме, госпожице Доринг, съветвам ви никога вече да не я споменавате.