Софи пламна.
— Извинете, милорд. Нямам намерение да обсъждам нея, а навика ви да изоставяте жените си на село.
— За какво, по дяволите, говорите?
Необходима бе повече смелост, отколкото бе очаквала, за да продължи при този нетърпим тон.
— Онова, което бих искала да ви изясня, е, че не желая да бъда изоставяна в Рейвънуд или в някое от другите ви имения, докато вие прекарвате времето си в Лондон.
Той се намръщи.
— Имах впечатлението, че сте щастлива тук.
— Вярно е, че обичам живота на село и се чувствам добре тук, но не искам да се затварям в имението Рейвънуд. По-голямата част от дните си прекарах на село, милорд. И бих желала отново да видя Лондон.
— Отново? Разбрах, че не сте се забавлявала особено през вашия единствен сезон в Лондон.
За миг тя смутено отмести очи.
— Вероятно знаете, че първото ми излизане в обществото беше пълен провал. През целия този сезон не получих нито едно предложение.
— Започвам да разбирам защо така нещастно сте се провалила, госпожице Доринг — каза безсърдечно Рейвънуд. — Ако и с другите си обожатели сте била тъй рязка и груба както с мен днес, те без съмнение са побягнали ужасени.
— Нима успях да ви ужася, милорд?
— Уверявам ви, че започвам целият да треперя.
Софи неволно се усмихна.
— Добре скривате страха си, милорд. — Тя видя опасно пламъче в очите му и веднага потисна неуместното си чувство за хумор.
— Нека продължим нашия откровен разговор, госпожице. Разбрах, че не желаете да прекарвате цялото си време тук, в Рейвънуд. Има ли още нещо във вашия списък с изисквания?
Софи затаи дъх. Сега идваше най-опасното.
— Имам и някои други изисквания, милорд.
Той въздъхна.
— Да ги чуем.
— Дадохте ми да разбера достатъчно ясно, че главният ви интерес в този брак е осигуряването на наследник.
— Колкото и да сте изненадана, това се счита за законна и приемлива причина за един мъж да желае брак.
— Разбирам — каза тя, — но аз все още не съм готова да раждам дете, милорд.
— Не сте готова? Казаха ми, че сте на двадесет и три години. Според общоприетите представи вие сте повече от готова, скъпа.
— Зная, че ме смятат за стара мома, милорд. Няма нужда да ми навирате този факт в очите. Но колкото и да е странно, аз не се считам за престаряла. А сигурно и вие не мислите така, след като ме молите да ви стана жена.
Рейвънуд се усмихна, показвайки равните си бели зъби.
— Признавам, че когато човек е на тридесет и четири, двадесет и три не изглеждат кой знае колко. Но вие сте здрава и в отлична форма, госпожице Доринг. И чудесно ще се справите с изпитанията на раждането.
— Не знаех, че сте такъв експерт по въпроса.
— Пак се отклонихме от темата. Какво точно искахте да ми кажете?
Тя се овладя.
— Исках да ви кажа, че няма да се съглася да се омъжа за вас, докато не ми обещаете, че няма да ми се натрапвате без мое позволение.
Почувства, че бузите й пламват под изумения му поглед. Ръцете й, стиснали юздите на Денсър, се разтрепериха и старият кон се раздвижи неспокойно. Един нов порив на вятъра раздвижи клоните на дърветата и я прониза.
Студен гняв се надигна в зелените очи на Джулиан.
— Давам ви честната си дума, госпожице, че никога в живота си не съм се натрапвал на жена. Но ние говорим за женитба и аз не допускам да не съзнавате, че бракът включва определени права и задължения от страна на съпрузите.
Софи кимна бързо и малката й шапчица се смъкна под някакъв странен ъгъл над очите. Този път тя не обърна внимание на падналото перо.
— Аз също така съзнавам, милорд, че някои мъже едва ли биха сметнали за нередно да настояват за правата си, независимо от желанието на другата страна. Вие също ли сте от тези мъже?
— Нима очаквате от мен да сключа брак, без да съм сигурен, че жена ми е готова да гарантира съпружеските ми права? — произнесе през зъби Рейвънуд.
— Не съм казала, че никога няма да съм готова да призная правата ви. Само ви моля да ми дадете достатъчно време да ви опозная и да свикна с новото си положение.
— Вие не молите, вие настоявате. И това вероятно е резултат от осъдителния ви навик да четете неподходящи книги.
— Както виждам, дядо ви е предупредил.
— Така е. Уверявам ви, че след като се оженим, аз лично ще се заема с избора на четивата ви, госпожице Доринг.
— А това, естествено, ми напомня за моето трето изискване. Аз трябва да имам свободата да купувам и чета всичко, което пожелая.
Черният жребец тръсна глава, когато Рейвънуд полугласно изруга. Но се успокои, когато господарят му хвана поводите с опитна ръка.