— Да видим дали правилно съм схванал вашите изисквания — гласът на Рейвънуд бе натежал от сарказъм. — Не искате да бъдете изоставяна на село, няма да споделяте леглото ми, докато сама не решите, и ще четете каквото пожелаете, независимо от моите съвети и препоръки.
Софи си пое дъх.
— Мисля, че това обобщава списъка с изискванията ми, милорд.
— И вие очаквате да се съглася с този скандален списък?
— Малко вероятно е, милорд, и точно затова помолих дядо да ви откаже днес следобед. Смятах, че по този начин ще си спестим доста време.
— Простете, госпожице Доринг, но вече ми е ясно защо все още не сте омъжена. Никой нормален мъж не би се съгласил с подобни абсурдни изисквания. Нима истинското ви желание е на всяка цена да избегнете брака?
— В никакъв случай не горя от желание да се омъжа час по-скоро.
— Очевидно.
— Струва ми се, че все пак между нас има нещо общо — рече смело Софи. — Имам впечатлението, че ние искате да се ожените само от чувство за дълг. Толкова ли е трудно да разберете, че аз също не виждам някакви особени преимущества в брака?
— Изглежда пренебрегвате преимуществото на парите ми?
Очите на Софи се разшириха.
— Това наистина е сериозен мотив. И все пак за мен той няма толкова голямо значение. Може би никога няма да си позволя обшити с диаманти бални пантофки със скромното състояние, оставено от баща ми, но все пак ще живея в разумен комфорт. И което е още по-важно, ще харча парите си тъй, както желая. Ако се омъжа, ще изгубя тази свобода.
— А защо просто не прибавите към вашия списък от изисквания и това, че не желаете съпругът да ви наставлява по финансови и икономически въпроси?
— Отлична идея, милорд. Мисля, че ще направя точно така. Благодаря ви, че намерихте тъй лесно решение на проблема ми.
— За нещастие, дори и да намерите мъж, който да е дотолкова лишен от здрав разум, че да се съгласи с желанията ви, не разполагате с никакъв законен начин да го принудите да удържи на думата си и след сватбата. Така ли е?
Софи сведе поглед към ръцете си, съзнавайки, че е прав.
— Да, милорд. Аз ще бъда напълно зависима от чувството за чест на своя съпруг.
— Считайте се за предупредена, госпожице Доринг. — В гласа му имаше стаена заплаха. — На чувството за чест на един мъж със сигурност може да се разчита, когато става дума за дългове на масата за хазарт или на спортното игрище, но то означава твърде малко в отношенията с жените.
Софи замръзна.
— Тогава нямам особен избор, нали? Никога няма да съм способна да поема риска на брака.
— Грешите, госпожице Доринг. Вие вече направихте своя избор и трябва да опитате шанса си. Казахте, че ще се омъжите за мен, ако приема изискванията ви. Добре, аз съм съгласен с тях.
Софи онемя от изненада. Сърцето й биеше до пръсване.
— Съгласен сте?
— Сделката е сключена. — Големите ръце на Рейвънуд леко стегнаха юздите и конят застана нащрек. — Ще се оженим възможно най-скоро. Дядо ви ме очаква утре в три. Предайте му, че бих искал тогава да уредим всичко. След като сключихме нашето лично споразумение, очаквам да намерите смелост да си бъдете вкъщи, когато дойда.
Софи бе смаяна.
— Не ви разбирам напълно, милорд. Сигурен ли сте, че желаете да се ожените според моите условия?
Рейвънуд се усмихна и смарагдовите му очи закачливо проблеснаха.
— Истинският въпрос, Софи, е колко време ти ще удържиш на изискванията си, след като се сблъскаш с реалността да бъдеш моя съпруга.
— Вашата дума, милорд — рече неспокойно Софи, — мога ли да разчитам на нея?
— Ако бяхте мъж, бих ви повикал на дуел само заради този въпрос. Имате думата ми, госпожице Доринг.
— Благодаря, милорд. Наистина ли нямате нищо против да харча парите си така, както искам?
— Софи, сумата, която ще ти предоставям всеки три месеца, ще бъде значително по-голяма от целия ти годишен доход — каза той грубо. — И докато плащаш сметките си от онова, което ти давам, няма да оспорвам разходите ти.
— О, разбирам. А… а книгите ми?
— Мисля, че и това ще се уреди, независимо какви вятърничави идеи ти идват от тях. Сигурно ще се дразня понякога, но пък ще имаме повод за интересни дискусии. Бог ми е свидетел, че в разговор повечето жени са отегчителни до смърт.
— Ще се постарая да не ви отегчавам, милорд. Но искам да съм сигурна, че сте ме разбрал правилно. Нали няма да ме карате да се погребвам на село през цялата година?
— Ще ви позволявам да ме придружавате в Лондон винаги, когато е удобно, ако това е желанието ви.
— Много сте мил. А… другото ми изискване?