— Не ценя подобна чест — отвърна Дорс дума по дума, за да ги подчертае.
Слънцар Четиринадесети кимна.
— Както искате. Аз също ще седна, защото трябва да ви задам няколко въпроса, а не ми се ще да го правя стоешком.
Настаниха се в един ъгъл на помещението. Очите на Селдън се отместиха към металната фигура.
— Това наистина е робот — каза върховният старейшина.
— Зная — кратко отвърна ученият.
— Зная, че знаете — със същата невъзмутима вежливост продължи Слънцар Четиринадесети. — Но след като вече уредихме този въпрос, обяснете защо сте тук.
Математикът впери твърд поглед в микогенеца и отговори:
— За да видим робота.
— Известно ли ви беше, че никому освен на старейшините не е позволено да влиза в Гнездото?
— Не, но го подозирах.
— Не ви ли казаха, че никой туземец не може да влиза в Сакраториума?
— Казаха ни го.
— И вие пренебрегнахте този факт?
— Както ви заявих, искахме да видим робота.
— Знаете ли, че нито една жена, дори и да е Сестра, няма право да влиза в Сакраториума, освен при някои предварително определени и много редки случаи?
— Казаха ни и това.
— И на никоя жена не е разрешено по никое време и при никакви обстоятелства да се облича в мъжки дрехи? В границите на Микоген това се отнася за туземките със същата сила както за Сестрите.
— Не са ни информирали, но… не съм изненадан.
— Добре. Желаех да узнаете всичко туй. Сега моля да ми отговорите, защо искате да видите робота?
Селдън сви рамене.
— От любопитство. Никога не съм виждал робот и дори не знаех, че съществува такова нещо.
— И как в такъв случай узнахте, че съществува и, по-специално, че се намира тук?
Туземецът помълча, а сетне заяви:
— Не желая да отговарям на този въпрос.
— Затова ли бяхте докарани в Микоген от Четър Чувек? За да изследвате роботи?
— Не. Чувек ни докара тук, за да бъдем в безопасност. Ние обаче, доктор Венабили и аз, сме учени. Нашето царство е знанието и целта ни е придобиването на знания. Извън границите си Микоген е зле разбиран и ние искахме да узнаем повече за местните обичаи и методи на мислене. Това желание е естествено и на нас то ни се струва безобидно и дори похвално.
— Аха. Само че ние не искаме другите племена и светове да узнават за нас. Това пък е нашето естествено желание и ние сме съдниците какво е безвредно за нас и какво не е. Така че, туземецо, отново питам: откъде знаехте, че в Микоген има робот и че той е в това помещение?
— Общоизвестни слухове — след дълга пауза заяви Селдън.
— Държите ли на думите си?
— Че са общоизвестни слухове? Държа!
Проницателните сини очи на Слънцар Четиринадесети сякаш се превърнаха в остриета и той каза, без да повишава глас:
— Туземецо Селдън, ние отдавна си сътрудничим с Четър Чувек. За туземец ни се виждаше почтен и заслужаващ доверие индивид. За туземец! Когато той ви доведе вас двамата и поръчителства да ви защищаваме, ние му обещахме. Само че Чувек, каквито и добродетели да има, все пак си е туземец, и няма да крия, че таяхме лоши предчувствия. Изобщо не бяхме сигурни каква може да бъде вашата или неговата истинска цел.
— Нашата цел е знанието — настоя Селдън. — Академичното знание. Туземката Венабили е историк, а и аз изпитвам интерес към историята. Защо да не се интересуваме от микогенската история?
— На първо място, защото ние не искаме да се интересувате. Във всеки случай изпратихме при вас две от нашите доверени Сестри. Те трябваше да ви сътрудничат и да се опитат да открият какво търсите, но най-вече — какъв беше онзи израз, дето вие обичате да употребявате? — да ви водят за носа. И то по такъв начин, че да не сте съвсем сигурни в онова, което става — Слънцар Четиринадесети се усмихна, ала усмивката му бе мрачна. — Дъждокапка Четиридесет и пета — продължи той — тръгна да пазарува с туземката Венабили, но в случващото се при тези излизания нямаше нищо нередно. Естествено ние получавахме пълен отчет. Дъждокапка Четиридесет и трета ти показа, туземецо Селдън, нашите микроферми. Може би си я заподозрял за готовността й да те придружава сама — нещо, което е съвършено немислимо за нас, но сигурно си разсъдил, че онова, което се отнася за Братята, не се отнася за туземците, и си се поласкал, че това несериозно разсъжденийце я е накарало да отстъпи. Тя се е съгласила на твоето желание, макар и с цената на значителна част от душевното си равновесие. И най-накрая ти си помолил за Книгата. Ако ти я беше дала прекалено лесно, може би щеше да възбуди подозренията ти, така че Сестрата се е престорила, че изпитва, перверзно желание, което единствено ти би могъл да задоволиш. Нейната саможертва няма да бъде забравена… Доколкото разбирам, туземецо, все още разполагаш с Книгата, и предполагам, че тя и сега е у теб. Може ли да я получа?