— И се каните да ни застреляте? — високомерно попита историчката.
Изражението на Върховния старейшина стана презрително и той продължи да говори на мъжа.
— Какво си мислите, че сме, туземецо Селдън? Нашата култура е също тъй стара като вашата, също тъй сложна, цивилизована и хуманна. Аз не съм въоръжен. Вие ще бъдете съдени и доколкото сте доказано виновни, ще бъдете екзекутирани съгласно закона — бързо и безболезнено. Ако се опитате да напуснете сега, аз не ще ви спра, но долу има мнозина Братя — много повече, отколкото се виждаха, когато влязохте в Сакраториума, и разгневени от вашите действия, те сигурно ще ви посегнат грубо и насилствено. В нашата история има случаи, когато туземците са умирали по този начин, а това не е приятна смърт и определено не е безболезнена.
— Къснебе Втори вече ни предупреди за подобна възможност — невъзмутимо рече Дорс. — Тя очевидно е част от вашата сложна, цивилизована и хуманна култура.
— Туземецо Селдън — спокойно каза микогенецът — в моменти на бурна емоция хората могат да бъдат подтикнати към насилие, независимо каква е тяхната човечност, когато са спокойни. Това е валидно за всяка култура, както твоята жена, която твърди, че е историк, положително би трябвало да знае.
— Нека бъдем разумни, Слънцар Четиринадесети — предложи ученият. — Ти може да представляваш закона в Микоген по отношение на местните дела, но не и спрямо нас. Ние двамата сме немикогенски граждани на империята, а именно императорът и назначените от него правни служители са онези, които трябва да имат последната дума при всяко крупно престъпление.
— Това може и да е тъй по закон и на хартия, както и на холоекраните, но сега не говорим за теорията, туземецо Селдън. Върховният старейшина отдавна притежава властта да наказва светотатствените престъпления, без императорският трон да е длъжен да се намесва.
— Когато престъпниците са ваши хора, да — възрази Селдън. — Съвсем различно е обаче, когато те са Външни.
— Съмнявам се, специално в конкретния случай. Туземецът Чувек ви доведе тук като бегълци, а ние в Микоген нямаме мая в главите, за да не разберем, че сте избягали от законите на императора. Защо той ще възразява, ако свършим вместо него неговата работа?
— Защото — рече Селдън — определено грешиш. Дори и да бягахме от имперската власт и Клеон Първи да ни търсеше единствено за да ни накаже, той все пак ще иска да го стори лично. Да ти позволи да убиеш немикогенци — независимо по какъв начин и поради какви съображения — без надлежен имперски съд, би означавало да се противопоставиш на неговата власт, а никой император няма да позволи такъв прецедент. Без значение колко ще му е неприятно да прекъсне търговията с микрохрана, той все пак ще чувства, че е нужно да възстанови императорските си прерогативи. Желаеш ли, заради твоето намерение да ни убиеш, тук да бъде стоварена една дивизия имперски войници, които да плячкосат вашите ферми и жилища, да осквернят вашия Сакраториум и да си позволят волности със Сестрите? Помисли!
Слънцар Четиринадесети се усмихна отново, но не показа никаква отстъпчивост.
— Всъщност аз вече размислих и наистина има една алтернатива. След като ви осъдим, можем да отложим вашата екзекуция, за да ви дадем възможност да апелирате към императора за преразглеждане на случая. Император Клеон Първи ще ни бъде благодарен за нашата готовност да се подчиним на неговата власт, а може би и загдето вие двамата ще му попаднете в ръцете — и Микоген ще спечели от цялата работа. Това ли искате? Да апелирате към императора, както си му е редът, и да му бъдете предадени?
Селдън и Дорс се спогледаха за миг и нищо не казаха.
Върховният старейшина продължи:
— Чувствам, че по-скоро ще предпочетете втората възможност, отколкото да умрете, но защо оставам с впечатлението, че подобно предпочитание надделява у вас едва-едва?
— Всъщност — обади се един друг глас — аз мисля, че и двете алтернативи са неприемливи и трябва да потърсим трета.
58
Пръв идентифицира новодошлия Дорс — може би понеже именно тя го очакваше повече.
— Чувек! — възкликна историчката. — Добре, че ни откри. Свързах се с теб в мига, в който разбрах, че няма да успея да разубедя Хари. — Младата жена описа почти пълен кръг с двете си ръце.
Четър се поусмихна, но това не наруши вродената мрачноватост на лицето му. По него определено се забелязваше лека умора.
— Скъпа моя — рече той — имах да върша много други неща. Не мога винаги да се откъсна на секундата. А когато дойдох тук, ми се наложи — също като на вас двамата — да се снабдя с фуста и шарф, да не говорим за шапчицата, и да стигна до Сакраториума. Ако бях дошъл по-рано, може би щях да успея да предотвратя всичко това, но вярвам, че не съм закъснял прекалено.