— Да! Само да знаехме и нямаше да има нужда от каквито и да било изследвания. Откъде взе информация за човекоподобните роботи? Тъй като никой местен жител не би обсъждал с теб този въпрос, в момента аз мога да се сетя само за един източник. Микогенската Книга — едно печатно томче със собствено захранване на древен аврорски и съвременен галактически. Прав ли съм?
— Да.
— И как се сдоби с екземпляр от нея?
Селдън помълча, сетне измърмори:
— Малко е притеснително…
— Аз не се притеснявам лесно, човече.
Ученият му разправи и Чувек си позволи по лицето му да премине съвсем бегла усмивка. После каза:
— Не ти ли хрумна, че това е било представление? Никоя Сестра не би направила подобно нещо, освен ако не са я инструктирали, а и в такъв случай ще трябва да са я убеждавали доста време.
Селдън се навъси и рязко отвърна:
— Изобщо не е толкова очевидно. От време на време хората наистина се държат перверзно. Много ти е лесно да се усмихваш сега. Но нито аз разполагах с информацията, която ти имаш, нито Дорс. Ако не искаше да попадам в капани, можеше да ме предупредиш за онези, които съществуват.
— Съгласен съм. Оттеглям забележката си. Във всеки случай сигурен съм, че Книгата вече не е у теб.
— Не е. Слънцар Четиринадесети ми я взе.
— Колко прочете от нея?
— Само малка част; нямах време. Това всъщност е огромна книга, Чувек, и трябва да ти кажа, че е ужасно скучна.
— Да, зная, понеже ми се струва, че съм изчел доста повече от нея, отколкото ти. Не само е скучна, но е и съвършено недостоверна. Излага едностранчив, официален микогенски възглед за историята, като набляга много настойчиво на него, а не на разумната обективност. На места дори е написана съзнателно неясно, така че ако Външни вземат да я четат, никога да не разберат напълно онова, което разкрива. Какво например си мислиш, че си прочел за роботите, за да се заинтересуваш от тях?
— Вече ти казах. Говорят за човекоподобни роботи — такива, които не могат да бъдат различени по външния им вид от хората.
— И колко са били те според тях?
— Не казват. Най-малкото аз не попаднах на пасаж, където да дават някаква бройка. Може би са били само шепа, обаче за един Книгата споменава като за „Ренегата“. Изглежда тази дума има някакво скверно значение, само че не можах да разбера какво точно.
— Нищо не си ми разправил за това — намеси се Дорс. — Ако ми беше казал, щях да ти обясня, че то не е собствено име. Това е поредният архаизъм и, грубо казано, означава същото, което на галактически значи „предател“. По-старата дума подсилва аурата на страх около деянието. Един предател се промъква някак си крадешком към своето предателство, докато ренегатът парадира с него.
— Ще оставя тънкостите на архаичния език на теб, Дорс — кимна Чувек — но във всеки случай, ако Ренегата наистина е съществувал и ако е бил човекоподобен робот, не биха го запазили и почитали точно в Гнездото на старейшините.
— Не зная какво е значението на Ренегата — обади се Селдън — но, както казах, останах с впечатлението, че той е бил техен враг. Мислех си, че е възможно да са го сразили и запазили като спомен за микогенския триумф.
— Има ли в Книгата някакъв намек, че Ренегата е бил сразен?
— Не, но е възможно да съм пропуснал тази част…
— Малко вероятно. Всяка микогенска победа би била обявена там така, че да не може да се изтълкува другояче. Пък и щяха непрекъснато да се позовават на нея.
— В Книгата има и още нещо, което се изтъква за Ренегата — след кратко колебание съобщи математикът — но изобщо не съм сигурен, че съм успял да го разбера.
Чувек бързо го подкрепи:
— Нали ти казах, понякога преднамерено замъгляват нещата.
— И въпреки това от прочетеното излиза, че той е можел някак си да подслушва човешките емоции… да им влияе…
— Всеки политик го може — сви рамене Чувек. — Когато успява, наричат това харизматичност.
Селдън въздъхна.
— Е, иска ми се да вярвам, че е било точно така. Бих дал много, за да намеря някой древен човекоподобен робот, който е все още жив и с когото бих могъл да поразговарям.
— С каква цел? — запита журналистът.
— За да науча подробности за примитивното галактическо общество, когато то се е състояло все още само от шепа светове. Психоисторията може да се извлече по-лесно от една такава относително малка Галактика.
— Сигурен ли си, че можеш да вярваш на онова, което си чул? — контрира Чувек. — След толкова хиляди години наистина ли ще поискаш да се обосновеш с ранните спомени на робота? Колко ли изкривявания ще са се вмъкнали в тях?