Живееше заедно с жена си и малката си дъщеря в апартамент от седем миниатюрни стайчета, който се поддържаше педантично чист, но почти без никакво обзавеждане.
— Извинявам се, гу’син Селдън и гу’жа Венабили — рече Тайсалвър — че не мога да ви дам лукса, към който трябва да сте привикнали, но Дал е беден сектор, а аз дори не съм сред най-прокопсалите от нашите хора.
— Значи ние имаме още по-големи основания — отговори Селдън — да ви се извиним, загдето ви обременяваме със своето присъствие.
— Няма никакво бреме, гу’син Селдън. Гу’син Чувек уреди да ни се плаща щедро, задето ще използвате скромното ни жилище, и парите щяха да са добре дошли, дори и вие да не бяхте — а вие също сте — добре дошли.
Селдън се сети какво му каза на раздяла журналистът, когато най-накрая пристигнаха в Дал.
— Виж, приятелю — заяви тогава той — това е третото място, което ти уреждам като убежище. Всички знаят, че първите две са извън обсега на имперските власти, което само по себе си би могло да привлече вниманието им; в края на краищата за теб точно те са логичните. Това тук обаче е различно. То е бедно, незабележително и на практика в известно отношение несигурно. За беглец не е естествено убежище, така че императорът и неговият началник канцелария може и да не се сетят да погледнат насам. При това положение ще имаш ли нещо против този път да не се забъркваш в разни каши?
— Ще опитам, Четър — леко обиден отвърна Селдън. — Само те моля да разбереш, че аз не си търся белята. Просто се мъча да науча онова, за което спокойно могат да ми отидат и тридесет живота…
— Разбирам — кимна Чувек. — Твоите усилия в учението те отведоха на Горната страна в Стрилинг и в онуй Гнездо в Микоген, а в Дал ще те откарат кой знае къде. Що се отнася до теб, доктор Венабили, зная, че си се старала да се грижиш за Селдън, но ще трябва да го правиш по-настоятелно. Вкарай си в главата, че той е най-важният човек на Трантор, или дори в Галактиката, и че на всяка цена трябва да бъде в безопасност.
— Ще продължа да правя всичко, което е по силите ми — наежено заяви Дорс.
— Колкото до вашите домакини, те си имат своите особености, но определено са добри хора. Опитайте се да не ги въвличате в неприятности.
Във всеки случай поне Тайсалвър като че не предчувстваше никакви неприятности от страна на новите си наематели и удоволствието му от тяхната компания — като оставим настрана парите за наема, дето щеше да получава — изглеждаше напълно искрено.
Той никога не бе излизал извън Дал и апетитът му към разкази за далечни места беше огромен. Жена му също слушаше, кимайки и усмихвайки се, а дъщеря им, пъхнала пръст в устата си, току надзърташе иззад вратата.
Обикновено след вечеря, когато цялото семейство се събираше, Селдън и Дорс започваха да разправят за Външния свят. Храната бе достатъчно изобилна, но безвкусна и често пъти груба. Толкова скоро след пикантните ястия на Микоген тя почти не можеше да се яде. „Масата“ представляваше дълга лавица покрай едната стена и всички хапваха прави.
Внимателният разпит, на който ги подложи Селдън, му разкри факта, че сред даляните това като цяло е обичайно явление и не се дължи на необикновена бедност. Разбира се, обясни госпожа Тайсалвър, измежду хората на високи държавни длъжности в Дал има и такива, които са склонни да възприемат всевъзможни упадъчни обичаи като например столове — тя ги нарече полици за тела — но стабилната средна класа гледаше на това с лошо око.
Колкото и да не одобряваше ненужния лукс, семейство Тайсалвър все пак обичаше да слуша за него, като следеше разказа с истинска канонада от цъкания с език, когато станеше дума за матраци, поставени върху крака, за натруфени ракли и гардероби и за свръхизобилие от кухненска посуда.
Слушаха описанието на микогенските обичаи, а Джайрад Тайсалвър самодоволно потупваше косата си и даваше съвсем ясно да се разбере, че от негова гледна точка да се подложиш на обезкосмяване е все едно да се оставиш да те скопят. Госпожа Тайсалвър се вбесяваше при всяко споменаване на раболепието на жените и направо отказваше да повярва, че Сестрите го възприемат спокойно.
Най-много от всичко обаче ги вълнуваха небрежните подхвърляния на Селдън за императорския дворец. Когато при разговорите се разбра, че той действително е виждал и говорил с императора, истинско страхопочитание обзе семейството. Трябваше им известно време, преди отново да се осмелят да задават въпроси, и ученият скоро откри, че не е в състояние да задоволи любопитството им. В края на краищата не бе видял много от земите край Двореца и още по-малко от вътрешността му.