— Да, вече ти обещах. Напиши си името и как можеш да бъдеш открит с хиперкомпютър. Предполагам, че имаш код.
— Код има смяната ми в резервоара. Той ще свърши ли работа?
— Да.
— Е, в такъв случай — Амарил отправи един много сериозен поглед към математика — цялото ми бъдеще зависи от вас, гу’син Селдън. Така че, моля ви, не отивайте в Билиботън. Не искам да ви загубя — той извърна умоляващо очи към Дорс и меко каза: — Гу’жа Венабили, ако ще ви послуша, не го пускайте. Моля ви.
XIV. БИЛИБОТЪН
ДАЛ — Колкото и да е странно, най-известната част на този сектор е Билиботън — едно почти легендарно място, за което се носят безброй истории. Всъщност днес съществува цял дял от литературата, в който героите и авантюристите (както и жертвите) трябва се осмелят да се изправят срещу опасностите, съпровождащи прекосяването на Билиботън. С течение на времето тези истории са станали толкова преувеличени, че в сравнение с тях добре познатият и, както се предполага, автентичен разказ за едно подобно прекосяване — това на Хари Селдън и Дорс Венабили — е започнал да ни се струва фантастично елементарен…
65
Когато Хари Селдън и Дорс Венабили останаха сами, историчката замислено попита:
— Наистина ли смяташ да видиш тая… майка?
— Обмислям го, Дорс.
— Странен човек си. Като че ли непрекъснато се хвърляш от лошо към по-лошо. Когато беше в Стрилинг, се качи на Горната страна — на пръв поглед безобидна работа — със съвсем разумна цел. Сетне в Микоген нахълта в Гнездото на старейшините — а това бе далеч по-опасно — с определено по-глупава цел. И ето че сега, в Дал, искаш да идеш на онуй място, за което тоя младеж мисли, че си е чисто самоубийство, заради нещо съвършено безсмислено.
— Интересува ме това позоваване на Земята и трябва да разбера какво се крие зад него.
Дорс въздъхна.
— Явно е легенда, на всичко отгоре — безинтересна. Съвсем рутинен случай. На различните планети имената са различни, но съдържанието не е. Винаги все същата приказка за някакъв първоначален свят и златния му век. Хората, които живеят в едно сложно и коварно време, бленуват за предполагаемо простото и добродетелно минало. По един или друг начин това важи за всички общества, тъй като човек си въобразява, че неговото собствено е прекалено енигматично, независимо колко елементарно може да е то в действителност. Това си отбележи за своята психоистория.
— Така или иначе, трябва да имам предвид възможността единственият свят да е съществувал някога. Аврора, Земя — името няма значение. Всъщност…
Той млъкна и след известно време Дорс го подкани:
— Е?
Селдън поклати глава.
— Спомняш ли си оная случка за ръката върху бедрото, която ми разправи на Микоген? Тъкмо бях взел книгата от Дъждокапка Четиридесет и трета… Е, наскоро една вечер, когато разговаряхме с Тайсалвърови, ми дойде наум. Казах нещо, което за миг ми напомни…
— Напомни ти за какво?
— Не се сещам. Влезе ми в главата и пак щукна навън, но някак си всеки път, колчем се замисля за тая работа с единствения свят, ми се струва, че аха-аха и ще докосна Космоса с пръсти. Само дето после го изпускам.
Дорс изненадано го изгледа.
— Въобще не ми е ясно за какво става дума. Историята за ръката на бедрото няма нищо общо нито със Земята, нито с Аврора.
— Знам, само че това… това хрумване, дето витае нейде на границата на ума ми, изглежда е свързано по някакъв начин с единствения свят и аз имам усещането, че на всяка цена трябва да науча повече за него. Както и за роботите.
— За роботите? Предполагах, че Гнездото на старейшините е сложило край на тая идея.
— Ни най-малко. Все си мисля за тях — математикът продължително се вторачи в лицето й, а сетне рече: — Само че не съм сигурен.
— В какво не си сигурен, Хари?
Той обаче поклати глава и не обели нито дума повече.
Дорс се намръщи и пак подхвана:
— Слушай, нека ти обясня нещо. В трезвомислещата наука история — и повярвай, добре зная за какво говоря — никъде не се споменава единственият първоначален свят. Признавам, че това е разпространено вярване. Нямам предвид популярност само между неуките следовници на фолклора от типа на микогенците или далянските топляци, а че според някои сериозни биолози действително трябва да е съществувал един-единствен първоначален свят. Разсъжденията им обаче излизат извън областта, в която аз лично притежавам някакви знания. Освен тях има и по-мистично настроени историци, които са склонни да предлагат разни хипотези на тая тема. Доколкото разбирам, сред интелектуалците от класата с много свободно време13 подобни спекулации сега са на мода. И все пак академичната историческа наука не знае нищо за това.
13
Азимов се позовава на вдигналата голям шум по онова време книга на Торнстийн Веблен „Theory of the Leisure Class“. — Бел.пр.