67
Мустаките на продавача в магазина очевидно бяха също тъй буйни, както в младежките му дни, но вече се бяха попрошарили, макар косата му да си оставаше все още черна. Той се вторачи в Дорс, опипа по навик символите на своята мъжественост и ги придърпа назад.
После заяви:
— Вие не сте далянка.
— Да, но въпреки това искам нож.
— Продажбата на ножове е незаконна.
— Не съм полицайка, нито пък някакъв правителствен агент. Ще отивам в Билиботън.
Продавачът замислено я изгледа.
— Сама?
— С приятеля си. — Тя посочи с палец през рамо към Селдън, който покорно чакаше отвън.
— За него ли го купувате? — Сега мъжът се вгледа в учения. Не му трябваше много време, за да прецени. — Той също е чужденец. Нека влезе и си купи сам.
— Той също не е правителствен агент. А аз купувам нож за себе си.
Продавачът поклати глава.
— Чужденците са си шашави. Е, щом искате да си похарчите парите, ще ви ги взема! — Той бръкна под тезгяха, измъкна едно чуканче, изви го с леко и опитно движение и от него изскочи острие.
— Това ли е най-доброто, което имате?
— Най-добрият женски нож.
— Покажете ми мъжки.
— Не ви трябва прекалено тежък. Знаете ли как да използвате тия неща?
— Ще се науча; и не ме е грижа колко са тежки. Покажете ми мъжки нож.
Продавачът се ухили.
— Е, понеже искате да видите… — Бръкна по-дълбоко под тезгяха и измъкна далеч по-дебел чукан. Едно завъртане и се появи нещо като касапски сатър.
Той й го подаде с дръжката напред, като не преставаше да се подхилва.
— Покажете ми как правите туй усукване — настоя Дорс.
Той й демонстрира с втори нож, като бавно го изви в едната посока, за да се покаже острието, а сетне и в другата, за да го скрие.
— Усуквате и стискате — обясни.
— Направете го пак, господине.
Продавачът се подчини.
— Добре, затворете го и ми го подхвърлете.
Той й го подхвърли — бавно и с висока дъга. Жената хвана ножа, върна му го и рече:
— По-бързо.
Продавачът вдигна вежди, а сетне без предупреждение хвърли чуканчето към лявата й страна. Дорс го улови и направи светкавично необходимите движения тъй, че острието се стрелна навън… и изчезна. Ченето на продавача увисна.
— Това ли е най-големият нож, който имате? — попита историчката.
— Да. Ако го употребявате по-продължително, сигурно ще се уморите.
— Ще дишам по-дълбоко. Взимам и втория.
— За вашия приятел?
— Не. За мен.
— Смятате да използвате два ножа?
— Имам две ръце.
Продавачът изпухтя.
— Гу’жа, моля ви, стойте настрани от Билиботън. Нямате си представа какво правят там с жените.
— Мога да се сетя. Как да затъкна тези чукани в колана си?
— С такъв колан няма как, гу’жа. Това не е колан за ножове. Ако желаете, ще ви продам.
— В него ще се съберат ли два ножа?
— Тук някъде трябва да имам двоен… Много-много не ги търсят.
— Аз обаче търся.
— Може и да няма с вашия размер.
— Тогава ще го срежем иди ще приспособим нещо.
— Ще ви струва сума ти пари…
— Картата ми ще покрие сметката.
Когато Дорс най-накрая излезе от магазина, Селдън кисело отбеляза:
— Много си смешна с тоя издут колан.
— Наистина ли, Хари? Прекалено ли съм смешна, за да дойда с теб в Билиботън? Тогава хайде да се връщаме в квартирата.
— Не. Ще ида сам. Така ще съм в по-голяма безопасност.
— Тия няма смисъл да ги приказваш. Или се връщаме и двамата, или продължаваме напред. Не се разделяме при никакви обстоятелства.
Твърдото изражение в очите й, стиснатите устни и жестът, с който бе отпуснала длани върху дръжките в пояса си, някак убедиха Селдън, че спътничката му говори сериозно.
— Много добре — съгласи се той — но ако оцелееш и ако някога изобщо видя пак Чувек, моето условие, за да продължа да работя над психоисторията — колкото и да си ми симпатична — ще бъде твоето отстраняване. Разбра ли?
Дорс внезапно се усмихна.
— Забрави го. Не практикувай кавалерството си с мен. Нищо няма да ме отстрани. Ти вече трябва да си го разбрал?
68
Слязоха от експреса там, където мигащият надпис във въздуха гласеше „Билиботън“14. Може би като знак за това, което биха могли да очакват, второто „и“ беше размазано — просто петънце от по-слаба светлина.
Минаха по лентите и излязоха на една улица. Беше ранен следобед и на пръв поглед Билиботън много приличаше на онази част на Дал, която бяха напуснали.
Въздухът обаче миришеше остро и тротоарът беше замърсен с отпадъци. Лесно можеше да се отгатне, че наоколо няма да откриеш механични метачи. И макар улицата да изглеждаше достатъчно обикновена, атмосферата беше някак неуютна, напрегната като прекалено силно навита пружина.
14
Втората част от името — bottom — на английски е почти пълен омоним на bottom (дъно; стигам дъното). — Бел.пр.