— Лошо си го контузил.
— Боя се, че си прав — отвърна Селдън. — Ако беше паднал малко по-тромаво, щеше да си строши врата.
— Що за математик си ти? — учудено попита журналистът.
— Хеликонски. — Селдън се приведе, за да вдигне ножа и като го разгледа, констатира: — Отвратително… смъртоносно.
Чувек възрази:
— Едно обикновено острие би свършило същата работа и без да има нужда от енергиен източник. Хайде да пуснем тия хубавци да си вървят. Съмнявам се, че ще искат да продължат.
Той освободи Марби, който първо разтърка рамото, а сетне, и врата си. Все още запъхтян, момъкът извърна налетите си с омраза очи към двамата мъже.
— Омитайте се оттук — остро каза Чувек. — Иначе ще трябва да свидетелстваме срещу вас за нападение и опит за убийство. Следите върху този нож сигурно могат да отведат доста надалеч.
Двамата проследиха как Марби с мъка вдигна Ейлем на крака и сетне му помогна да се отдалечи — залитайки и все още превит на две от болка. Обърнаха се веднъж-дваж, но Селдън и Чувек ги наблюдаваха невъзмутимо.
Математикът протегна ръка.
— Как да ти благодаря, загдето се притече на помощ на един чужденец? Съмнявам се, че сам щях да успея да се справя с двамата.
Чувек неодобрително вдигна длан.
— Не се боя от такива. Те са просто едни улични хулигани. Трябваше само да ми паднат в ръцете… естествено и в твоите.
— Доста опасен хват имаш — умислено каза Селдън.
Чувек с усмивка сви рамене.
— И твоя си го бива. — И без да променя тона си, добави: — Хайде, по-добре да се махаме оттук. Губим си времето.
— Защо да трябва да се махаме? Да не се опасяваш, че тия двамата ще се върнат?
— Не и докато са живи. Само че някои от смелите люде, които бяха в парка, когато биячите дойдоха, и дето се изметоха толкоз бързо от желание да си спестят неприятната гледка, сигурно са алармирали полицията.
— Чудесно. Разполагаме с имената на хулиганите. И можем да ги опишем достатъчно добре.
— Да ги опишем? Защо й е на полицията да ги търси?
— Извършиха нападение…
— Я не ставай глупав. По нас няма и драскотина, а те направо плачат за болница, особено Ейлем. Ние сме тези, които ще бъдат обвинени.
— Но това е невъзможно. Тези хора бяха свидетели на факта, че…
— Никакви хора няма да бъдат разпитани. Селдън, вкарай си това в главата, тия двамата дойдоха, за да те открият — точно теб. Казано им е, че носиш хеликонски дрехи, и сигурно си бил доста точно описан. Може би дори са им подхвърлили холография. Подозирам, че са били изпратени от някого, който контролира полицията, така че нека не се бавим повече.
Журналистът бързо тръгна, а ръката му сграбчи, предмишницата на Селдън. Хари усети, че няма как да се освободи от този хват и го последва, чувствайки се като дете в ръцете на някоя буйна гувернантка.
Мушнаха се в един пасаж и преди още очите на Селдън да привикнат към по-слабото осветление, зад гърба им се чу скърцане на спирачки.
— Ето ги — измърмори Чувек. — По-бързо, приятелю!
Скочиха на една подвижна лента и се изгубиха в тълпата.
7
Селдън се бе опитал да убеди Чувек да го отведе в хотелската му стая, но журналистът не искаше и да чуе за това.
— Да не си луд? — бе рекъл той шепнешком. — Нали тъкмо там ще те чакат.
— Но всичките ми вещи също ме чакат там.
— Тогава и на едните, и на другите ще им се наложи да те почакат…
Намираха се в малка стаичка на приятна постройка апартаменти под наем. Ученият едва сега огледа по-внимателно едностайната квартира. Нямаше каквито и да е приспособления за готвене или миене, това обясняваше защо Чувек го бе завел преди малко до общата баня в края на коридора. Някой влезе точно когато Седдън привършваше с тоалета си. Непознатият беше хвърлил бърз и любопитен поглед — по-скоро към дрехите му, отколкото към самия него — и сетне извил очи встрани.
Селдън спомена това на Четър, който поклати глава и заяви:
— Ще трябва да се избавим от твоите дрехи. Много жалко, че Хеликон е толкова изостанал от модата…
Математикът нетърпеливо го прекъсна:
— Всичко туй не са ли твои фантазии, Чувек? Въпреки че звучи убедително, може би е просто някаква ъ-ъ-ъ…
— Да не се запъна на „параноя“?
— Добре де, запънах се. Но не е ли тъкмо така?
— Би ли поразмислил малко? — спокойно подзе другият. — Аз не мога да се аргументирам математически, но ти сто на сто си се срещнал с императора. Не отричай. Той е поискал нещо от теб и ти не си му го дал. Това също не го отричай. Предполагам, че е било свързано с идеята ти за предсказване на бъдещето и ти си му отказал. Може би Демерцел е решил, че се преструваш, че искаш да си вдигнеш цената или пък и някой друг също наддава. Кой знае? Казах ти, че ако първият министър поиска, ще те спипа където и да си. Казах ти го още преди ония двама плиткоумници да се появят на сцената. Аз съм журналист, а освен това съм транторианец. Зная как стават тия работи. По едно време Ейлем рече „Той ни трябва“. Това спомняш ли си го?