— Говорили сте с един мъж на име Юго Амарил.
— Да, говорих.
— Амарил ми каза, че можете да предсказвате бъдещето.
Математикът тежко въздъхна. Беше се уморил от стоенето в тази празна стая. Даван седеше на една възглавница. Имаше и други свободни, но не изглеждаха чисти. А не искаше и да се облегне на плесенясалата стена.
— Или вие зле сте го разбрали — подхвана той — или Амарил зле е разбрал мен. Това, което всъщност съм направил, е да докажа, че е възможен изборът на такива начални условия, от които историческата прогноза не се изражда в хаотични състояния, а в известни граници става предвидима. Само че аз нито зная какви трябва да са тия начални условия, нито съм сигурен, че те могат да бъдат открити от един или от колкото и да са учени за някакъв краен отрязък от време. Разбирате ли ме?
— Не.
Селдън отново въздъхна.
— Тогава ще опитам да ви обясня още веднъж. Възможно е да се предвиди бъдещето, но може да се окаже невъзможно да се открие начин как да се възползваме от тази възможност… Сега по-добре ли е?
Даван мрачно изгледа математика, а след него и Дорс.
— Значи не можете да предвиждате бъдещето.
— Тук вече сте напълно прав, гу’син Даван.
— Само Даван. Някой ден обаче сигурно ще се научите да го правите.
— Не е изключено.
— Значи това е причината империята да ви иска.
— Не. — Селдън предупреждаващо вдигна пръст. — Смятам, че това е причината империята да не прави кой знае какви усилия да ме залови. Естествено биха желали да съм им в ръцете, ако можеха да ме пипнат без много труд, но им е известно, че в този момент аз не зная нищо, и поради туй не си струва да разстройват деликатния мир на Трантор, като се набъркат в местните права на тоя или оня сектор. Това е причината все още да се движа под собственото си име в относителна сигурност.
За миг Даван зарови лице в дланите си и измърмори:
— Това си е чиста лудост… — после уморено вдигна очи и попита Дорс: — Вие жена ли сте на гу’син Селдън?
— Аз съм негов приятел и защитник — спокойно отвърна тя.
— Откога го познавате?
— Заедно сме от няколко месеца.
— Не повече?
— Не повече.
— Според вас той истината ли говори?
— Какви основания имате да повярвате на мен, ако не вярвате на него? Ако Хари ви лъже по някаква причина, не мога ли и аз също да ви излъжа, за да го подкрепя?
Даван безпомощно загледа ту единия, ту другия.
— Във всеки случай, бихте ли ни помогнали?
— Кои сте вие и каква помощ ви е нужна?
— Виждате какво е положението тук — мъжът описа широк кръг с ръката си. — Ние сме потиснати. Това поне трябва да ви е известно и като съдя по държанието ви с Юго Амарил, не мога да повярвам, че не ни симпатизирате.
— Напълно ви симпатизираме.
— Би трябвало също да знаете кой е първоизточникът на потисничеството.
— Предполагам — кимна Дорс — искате да намекнете, че това е имперското правителство. Естествено и то има пръст в цялата работа. От друга страна, забелязвам, че в Дал е налице средна класа, която презира топляците, и криминална класа, която тероризира всички останали в сектора.
Даван присви устни, но остана непреклонен.
— Съвършено вярно! Съвършено вярно. Империята обаче насърчава това по принципни съображения. Дал има потенциала да предизвика сериозни неприятности. Ако топляците се вдигнат на стачка, Трантор почти незабавно ще изпита жесток енергиен недостиг с всички произтичащи от това последствия. Само че богатите в самия сектор ще хвърлят пари, за да наемат побойници от Билиботън и от други такива места, та да пребият топляците и провалят стачката. Случвало се е вече… Империята позволява на някои даляни да постигнат относително добър живот, за да ги превърне в свои лакеи, докато същевременно отказва да засили законите за контрол над оръжията в достатъчна степен, за да отслаби криминалния елемент. Имперското правителство върши това навсякъде, не само в Дал. Не може да използва сила, за да наложи волята си, както едно време, когато е управлявало с брутална откритост. Днес Трантор е станал толкова сложен и толкова лесно може да бъде разбунен, че войските не трябва да си завират носа…
— Проява на упадък — изтресе Селдън, като си спомни оплакванията на Чувек.
— Какво? — подскочи Даван.
— Нищо — кимна математикът. — Продължавайте.
— Имперските войски не трябва да си пъхат носа тук, но дори и при това положение те са проумели, че могат да направят много поразии. Всеки сектор е подтикван да подозира съседите си. Вътре в него икономическите и социалните класи са насъсквани да водят нещо като непрекъсната война едни с други. Резултатът е, че по цял Трантор е невъзможно хората да предприемат обши действия. Навсякъде те по-скоро биха се сражавали помежду си, отколкото да застанат заедно срещу централната тирания… И така империята управлява, без да й се налага да използва сила.