— А какво мислите, че може да се направи? — запита Дорс.
— От години се опитвам да изградя чувство за солидарност между хората на този свят.
— Мога само да предположа — сухо заяви Селдън — че сте намерили това за непосилно трудна и съвсем неблагодарна задача.
— Правилно предполагате — отвърна Даван — обаче партията ни става все по-мощна. Много от нашите побойници започват да осъзнават, че е най-добре да не използват ножовете си един срещу друг. Ония, които са ви нападнали в коридорите на Билиботън, са пример за все още неосъзнати елементи. Тези обаче, които сега ви подкрепят и са готови да ви защитят от агента, дето сте го сметнали за новинар, са мои хора. Аз живея тук, между тях. Начинът ми на живот не е привлекателен, но поне съм в безопасност. Имаме сподвижници в съседните сектори и от ден на ден разширяваме влиянието си.
— А ние къде се вписваме? — запита Дорс.
— От една страна — каза Даван — вие и двамата сте Външни, учени. Искаме сред нашите водачи да има хора като вас. Най-голямата ни сила идва от бедните и необразованите, защото те страдат най-много, само че и най-лошо могат да ръководят. Един човек като вас струва колкото стотина от тях.
— Странна оценка за конспиратор, който иска да спасява потиснатите — подметна Селдън.
— Нямам предвид като хора — побърза да дообясни Даван. — А само що се отнася до водачеството. Партията трябва да има сред лидерите си личности с интелектуална мощ.
— Тоест такива като нас са нужни, за да придадат на вашата партия лустро на почтеност?
— Ако поискате, винаги можете да представите нещата в подигравателна окраска — отвърна Даван. — Вие, гу’син Селдън, обаче сте повече от почитан и повече от интелектуалец. Дори и да не признавате, че сте способен да прониквате през мъглите на бъдещето…
— Моля ви — прекъсна го математикът — не изпадайте в поетично настроение и не използвайте условното наклонение. Въпросът не се свежда до признаване. Аз не мога да предвиждам бъдещето. Пред погледа ми има не мъгла, а преграда от хромирана стомана.
— Нека да довърша! Дори ако вие не можете наистина да предвиждате — как го казахте? — с психоисторическа точност, все пак сте изучавали историята и имате известно интуитивно усещане за нейните последици. Не е ли тъй?
Селдън поклати глава.
— Сигурно имам известно интуитивно разбиране за математическо правдоподобие, но онова, което успявам да транслирам в нещо с историческа значимост, засега е съвършено несигурно. Всъщност аз не съм изучавал история. Ще ми се да бях. Много остро усещам този недостатък.
— Аз съм историк, Даван — намеси се Дорс — и ако пожелаете, мога да добавя няколко неща.
— Моля — рече далянинът с полуучтив, полупредизвикателен тон.
— От една страна, в галактическата епоха е имало множество революции, които са сваляли тиранични режими — понякога на отделни планети, понякога на цели групи и доста рядко в самата империя или в регионалните предимперски управления. Често пъти това е означавало единствено смяна на тиранията. С други думи, една управляваща класа е била заменяна с друга — по-ефективна и поради това по-способна да се укрепи — докато бедните и онеправданите са си оставали все тъй бедни и онеправдани или дори положението им се е влошавало.
Даван, който внимателно я слушаше, възрази:
— Зная. Всички го знаем. Може би сме успели да се поучим от миналото и вече по-добре разбираме какво трябва да избегнем. Освен това сегашната тирания е действаща, докато онази, която може би ще съществува в бъдещето, е само потенциална. Ако винаги се отдръпваме от промяната с мисълта, че тя води към по-лошо, тогава изобщо няма надежда да се отървем от несправедливостта!
— Второто, което трябва да си припомните — продължи спокойно Дорс — е, че дори и правото да е на ваша страна, дори и справедливостта гръмогласно да зове за възмездие, обикновено балансът на силите е в полза на съществуващата тирания. С бунтове и демонстрации вашите побойници не могат да сторят нищо, което да има що-годе продължителен ефект, докато съществува армия, оборудвана с кинетични, химични и неврологични оръжия, готова да ги използва срещу въстаниците. Можете да привлечете всички онеправдани и дори всички почитани хора на своя страна, но ако не спечелите полицията и войската или най-малкото не отслабите сериозно тяхната лоялност към управляващите…
— Трантор е свят с множество правителства — не я дочака да завърши Даван. — Всеки сектор има свои собствени управници и някои от тях са антиимперски настроени. Ако можем да привлечем на своя страна един достатъчно силен такъв сектор, това ще промени положението, нали? Тогава няма да сме само някакви си уличници, дето се бият с ножове и камъни.