Чувек слушаше внимателно, като от време на време леко кимаше с глава, но изглеждаше все тъй сериозен и невъзмутим.
— Дотук си прав — каза той — само че съществува един свят, който не се намира изцяло под императорския контрол. Струва ми се, че точно това е смутило Демерцел.
Селдън се замисли, прехвърляйки наум най-новата история и разбра, че не е способен да открие планета, на която имперските войски биха могли да се окажат безпомощни.
— И кой е този свят?
— Ти се намираш на него — отвърна Чувек. — Мисля, че точно това прави нещата така опасни в очите на Демерцел. Той е не толкова загрижен да те накара да идеш на Хеликон, колкото да те принуди да напуснеш Трантор, преди по някаква причина — пък била тя просто туристическа мания — ти хрумне да поостанеш.
Известно време двамата мъже седяха мълчаливо, докато най-накрая Селдън язвително възкликна:
— Трантор! Столицата на империята — с основната база на Флотата, разположена на космическа станция в орбита около нея; с най-добрите армейски части, разквартирувани тук. Ако смяташ, че не друг, а Трантор е опасният свят, значи си преминал от параноя към истинско фантазиране.
— Не! Ти си от Външните светове, Селдън. Не знаеш какво представлява Трантор. Тук живеят четиридесет милиарда души, а планетите, които имат дори една десета от това население, се броят на пръсти. Той е невъобразимо сложен от техническа и културна гледна точка. Сега ние сме в Имперския сектор — с най-високия жизнен стандарт в Галактиката и населен изцяло от повече или по-малко авторитетни функционери. Навсякъде другаде обаче са пръснати над осемстотин сектора, като някои от тях имат съвършено различна от тукашната субкултура а повечето са неприкосновени за имперските сили.
— Защо да са неприкосновени?
— Империята не може да упражни сериозен натиск срещу Трантор. Да го направи би означавало да разклатя някоя или друга фасетка от техниката, от която тя самата зависи. Технически всичко е толкова взаимно обвързано че нарушиш ли една от вътрешните връзки, ще рече да осакатиш цялото. Повярвай ми, Селдън, виждали сме какво става тук, когато се случи земетресение, което някак си се е изхитрило да не бъде потиснато; вулканично изригване, което не е било овладяно навреме; буря, която не е била разпръсната; или просто последиците от някоя човешка грешка, останала незабелязана. Цялата планета се разлюлява и трябва незабавно да се положат всички усилия за възстановяване на равновесието.
— Никога не съм чувал за нещо подобно.
Лека усмивка прелетя през лицето на Чувек.
— Разбира се, че не си. Нима искаш империята да признае подобна слабост в ядрото си? Само че ката журналист аз зная какво се случва дори когато хората от Външните светове не го знаят; когато повечето от самите транторианци не го знаят; и дори когато имперският натиск е заинтересован да прикрие случилото се. Повярвай ми! Ако ти не го разбираш, императорът — и Ето Демерцел — са наясно, че да обезпокоиш Трантор може да означава да унищожиш империята.
— Значи предлагаш аз да остана тук по тази причина?
— Да. Мога да те отведа на такова място, където ще бъдеш в абсолютна безопасност от Демерцел. Няма да ти се наложи да смениш името си и ще си в състояние да действаш открито, без той да може да те докосне. Ето защо е искал да те принуди незабавно да напуснеш Трантор и ако не беше онази прищявка на съдбата, която ни събра заедно, както и твоята удивителна способност да се защищаваш, щеше вече да е успял.
— Само че… колко време ще трябва да остана?
— Толкова, колкото изисква твоята безопасност, приятелю. Може би дори за цял живот.
8
Хари Селдън погледна собствената си холография, излъчена от проектора на Чувек. Беше по-впечатляваща и полезна, отколкото би било което и да е огледало. Всъщност изглеждаше тъй, сякаш в стаята има двама Селдъновци.
Той внимателно заизследва ръкава на новата си туника. Хеликонската му настройка го караше да желае цветовете да не са толкова агресивни, но беше благодарен, че все пак Чувек е избрал по-меки от обичайните за този свят. (Внезапно се сети за дрехите на двамата нападатели и вътрешно потръпна.)
— Предполагам, че ще трябва да нося и шапката — запита той.
— В Имперския сектор — да. Да ходиш гологлав тук означава, че си от долен произход. Навсякъде другаде обичаите вероятно са различни.