Селдън въздъхна. Шапката бе заоблена, от мека материя и когато я сложи на главата си, тя като че сама се нагласи по нея. Околовръст периферията бе еднакво широка, но по-тясна от тази на капелите, които носеха нападателите им.
— Няма ремъчка за под брадата.
— Разбира се, че няма. Това е най-новата мода за млади лунгури.
— За млади какво?
— Лунгур е човек, който се кичи с разни неща, за да шокира другите. Сигурен съм, че и на Хеликон имате такива.
Селдън изсумтя.
— Виждал съм хора, дето от едната страна си пускат косите до рамото, а от другата си бръснат главата — и се разсмя, щом се сети за това.
Чувек леко изкриви устни.
— Сигурно изглежда ужасно грозно.
— Де да бяха само те. Естествено има левичари и десничари и всяка разновидност смята другата за крайно предизвикателна. Току вдигнат някоя кавга по улиците.
— В такъв случай мисля, че ще можеш да изтърпиш шапката, макар да няма ремъчка.
— Ще трябва да привикна — кимна Селдън.
— Все пак, може би, ще привлечеш известно внимание. От една страна цветът е убит и изглежда като че си в траур. А и не ти приляга съвсем добре. Освен това е явно, че не си й свикнал. Както и да е, няма да останем дълго в Имперския сектор. Разгледа ли се вече?
Холографът угасна.
— Колко ти струва всичко туй? — попита Селдън.
— Какво значение има?
— Не ми се ще да задлъжнявам прекалено.
— Не се тревожи. Решението си е мое. Само че стига сме стояли тук. Абсолютно сигурен съм, че вече са описали как изглеждам. Ще тръгнат по следите ми и ще довтасат…
— В такъв случай — каза Селдън — парите, които харчиш, наистина са дребна работа. Заради мен самият ти се излагаш на опасност. Ти си застрашен!
— Знам. Обаче сам съм го решил, а и мога да се погрижа за себе си.
— Но защо…
— Философската страна ще обсъдим по-късно. Между другото, атомизирах дрехите ти и не мисля, че са ме забелязали. Разбира се, получил се е приток на енергия и той ще бъде регистриран. Оттук някой би могъл да отгатне какво е станало — не е лесно да потулиш никое действие, ако те следят достатъчно проницателни очи и умове. Както и да е, нека се надяваме, че ще се измъкнем на безопасно място, преди да са сглобили цялата картинка.
9
Вървяха по пешеходни пътеки, където светлината бе мека и жълтеникава. Очите на Чувек бдително се стрелкаха насам-натам и той крачеше с темпото на тълпата, като нито изпреварваше някого, нито се оставяше да го задминат.
Междувременно поддържаше лек, но непреставащ разговор на неутрални теми.
Селдън, който бе твърде напрегнат, за да е в състояние да прави същото, рече:
— Тук изглежда здравата се ходи. И на кръстовищата, и в двете посоки има безкрайни ленти.
— Защо пък не? — сви рамене Чувек. — Ходенето си остава най-добрата форма за транспорт на къси разстояния. Най-удобно, най-евтино и най-здравословно. Безбройните години технически напредък не са променили това. Слушай, да не би да страдаш от акрофобия?
Математикът хвърли поглед над парапета отдясно към дълбоката пропаст, която разделяше пешеходните ленти — всяка насочена обратно на другата и равномерно разделени от кръстовища. Почувства, че леко потръпва.
— Ако имаш предвид страх от височини, по принцип не. Все пак не ми е особено приятно да гледам надолу. Докъде се спуска това?
— Струва ми се, че тук е на около четиридесет или петдесет нива. В Имперския сектор и в няколко други елитни района такива неща се срещат често. На повечето места обаче може да се каже, че хората вървят на равнището на земята.
— Предполагам, този факт би следвало да насърчи опитите за самоубийство.
— Не съвсем. Има далеч по-лесни методи. Освен това на Трантор самоубийството не се третира като позорно действие. Ако има желание първо да мине през определена психотерапия, човек може да сложи край на живота си по най-различни законни методи в специално създадени за тази цел центрове. Е, от време на време стават инциденти, само че аз не те попитах за акрофобията по такава причина. Отиваме да наемем такси от едно място, където ме знаят като журналист. Случвало се е да им правя услуги и те ми дължат нещичко в замяна. Ще забравят да ме регистрират и няма да забележат, че имам компаньон. Естествено ще се наложи да платя повече, и, също тъй естествено, ако хората на Демерцел ги натиснат достатъчно яко, ще трябва да кажат истината и да я припишат на мърлявото счетоводство. Това обаче може да отнеме доста време.
— Че къде тук се вписва акрофобията?
— Можем да стигнем доста по-бързо, ако използваме гравитационна шахта. Малко хора ги предпочитат и трябва да ти призная, че и аз самият не им се радвам особено, но ако си в състояние да я изтърпиш, ще е по-добре.