— Само че какво е положението в Што?
— Доколкото ми е известно, също еквисексуално. Рашел не би се поколебала да поеме кметската власт и мисля, че старият Маникс също не се е поколебал да й я отстъпи. А тя е била изненадана и бясна, загдето се е сблъскала с мъжкото несъгласие. Не е възможно да го е очаквала.
— Явно си доволна от това — отбеляза Селдън. — Защо?
— Просто защото е толкова неестествено, че няма как да не е нагласено. Мисля, че Чувек го е скалъпил.
— Така ли мислиш? — разсеяно попита ученият.
— Да — твърдо отвърна Дорс.
— Знаеш ли — още по-отнесено каза той — и аз си мислех същото.
88
Сутринта на десетия ден от пребиваването им в Што прозвуча сигналът на входната врата и отвън се дочу пискливият глас на Рейч:
— Господин Селдън… война!
На математика му трябваше само миг, за да се отърси от съня, да се пробуди напълно и да изскочи от леглото. Когато разтвори вратата, вече леко трепереше (още в началото на престоя си тук бе установил, че штоанците предпочитат в къщите им да е доста хладно).
Рейч се втурна вътре, развълнуван и ококорен.
— Господин Селдън, хванали са Маникс, стария кмет. Хванали са…
— Кои са го хванали, момче?
— Имперците. През нощта самолетите им са накацали навсякъде. Хипервизията разправи всичко. Има един офицер-призрак в стаята на гу’жата. Тя рече да те оставя да спиш, но аз реших, че ще искаш да знаеш.
— И си напълно прав! — Забавил се само колкото да си наметне една хавлия, Селдън се втурна в стаята на Дорс. Тя бе напълно облечена и наблюдаваше образите на плочата пред поставения в нишата хипервизионен апарат.
Там зад някакво бюро седеше мъж с ясно очертаващо се изображение на космически кораб и слънце на лявата предница на туниката си. От двете му страни имаше двама въоръжени войници, също с добре познатата емблема. Офицерът зад бюрото говореше:
— …сега е под мирния контрол на Негово императорско величество. Кметът Маникс е в безопасност и отлично здраве и упражнява своята власт под ръководството на приятелските имперски войски. След малко той ще застане пред вас, за да призове към спокойствие всички штоанци и да помоли местните войници, които все още са въоръжени, да предадат оръжията си.
Последваха други новини от различни журналисти с неемоционални гласове, до един с имперски ленти на ръкавите. Новините бяха едни и същи: тази или онази част от штоанските сили за сигурност се е предала, след като дала проформа няколко изстрела, а понякога и без никаква съпротива. Този или онзи градски център бил окупиран — и следваха повтарящи се кадри на тълпи, които навъсено гледат маршируващите по улиците имперски части.
— Било е безупречно изпипано, Хари — каза Дорс. — Пълна изненада. Не е имало никаква възможност за отпор и съответно никаква що-годе значителна съпротива.
После, както беше обещано, се появи Маникс Четвърти. Той стоеше бодро изправен и край него не се виждаха никакви имперци, въпреки че Селдън бе почти сигурен, че току извън обхвата на камерата има достатъчно голям брой от тях.
Маникс беше стар, но силата му, макар и подкопана от годините, все още личеше. Очите му не гледаха в камерата и изговаряше думите, сякаш беше принуден да ги каже, но, както бе предварително заявено, посъветва гражданите да запазят спокойствие, да не оказват съпротива, да съхранят Што цял и читав и да сътрудничат на императора, който, всички се надяват, още дълго ще седи на трона.
— Нито дума за Рашел — констатира Селдън. — Все едно, че дъщеря му не съществува.
— Досега никой не е споменал за нея — добави Дорс. — Но не са казали и че е задържана, ето защо можем да приемем, че не е. Това място, което в края на краищата е нейната резиденция или една от резиденциите й, не е атакувано. Може би е успяла да се измъкне и да намери убежище в някой съседен сектор, макар да се съмнявам, че в близко бъдеще ще е в безопасност където и да било на Трантор.
— Може би не — обади се един глас — но поне за известно време ще съм в безопасност тук.
Рашел бе влязла незабелязано. Беше прилично облечена и привидно спокойна. Дори се усмихваше, макар усмивката й да бе насилена. По-скоро приличаше на зъбене.
За миг тримата я погледнаха изненадани и Селдън се зачуди дали някой от служителите й е с нея, или е била светкавично напусната в суматохата.
После Дорс заяви с явна хладина:
— Мадам кмете, виждам, че вашите надежди за преврат не са се осъществили. Очевидно са ви изпреварили.
— Не ме изпревариха, а ме предадоха. Някой е повлиял на моите офицери и противно на цялата досегашна история и на здравия разум те отказаха да се бият за една жена. И, нали са си предатели, допуснаха старият им господар да бъде заловен, така че да не може да окаже съпротива.