— Аз наистина я помолих, Хари.
— И все пак тя не оставя у мен впечатление за човек,който е готов да направи такава радикална промяна в живота си само защото някой го е помолил. Нито пък мога да повярвам, че е станало, понеже лудо се е влюбила в мен от пръв поглед и нищо не е можело да я отдалечи. Иска ми се някак си наистина да беше излязло тъй, ала тя изглежда напълно владее емоционалната си същност, и то повече — говоря ти съвсем открито — отколкото се владея аз по отношение на нея.
— Тя е чудесна жена — заяви Чувек. — Не те упреквам.
— И как така този Слънцар — продължи Селдън — едно арогантно чудовище и водач на хора, които упорстват в собствените си лъжи, ще пожелае да приеме туземци като Дорс и мен и да накара хората си да се отнасят с тях толкова добре, колкото въобще е възможно? Как така след като нарушихме всички забрани и извършихме сума светотатства, ти успя да го уговориш да ни пусне? Как успя да уговориш Тайсалвърови с техните дребнави предразсъдъци да ни приемат? Как тъй можеш да си бъдеш у дома по целия свят, да си приятел с всекиго, да влияеш на всички хора независимо от техните странности? Ако е там въпросът, как съумяваш да манипулираш и Клеон? И ако него хората го смятат за сравнително кротък и разбран, как си успявал да се оправяш с баща му, след като е общоизвестно, че е бил груб и своеволен тиранин? Как съумяваш да постигаш всичко туй? И най-вече — как тъй след като Маникс Четвърти от Што е прахосал десетилетия, за да създаде армия, която не е имала равностоен съперник, която е била обучена до съвършенство и изкусна във всяко отношение — как така тази армия се разпадна, щом дъщеря му се опита да я използва? По какъв начин успя да ги убедиш — всички до един — да станат ренегати?
— Не би ли могло това да означава просто, че съм тактичен човек — едва-едва се подсмихна събеседникът му — който е свикнал да си има работа с хора от различен тертип; че съм в състояние да правя услуги на важни личности — не само в момента, но и за в бъдеще? Струва ми се, че нищо от току-що изброеното не изисква свръхестествени качества.
— Нищо от изброеното? Дори неутрализацията на штоанската армия?
— Те не искаха да служат на една жена.
— Не, те от години трябва да са знаели, че щом Маникс предаде властта си или умре, кмет ще им стане Рашел, но не са показали никакви признаци на несъгласие, докато ти не сметна за необходимо да го сторят. Веднъж Дорс те описа като много убедителен човек. Наистина си убедителен. По-убедителен, отколкото може да бъде един човек. Само че едва ли си по-убедителен, отколкото би могъл да бъде един безсмъртен робот със странни ментални способности. Е, Чувек?
— Хари, какво искаш от мен? Да не очакваш да призная, че съм робот? Че само приличам на човек? Че съм безсмъртен? Че представлявам някакво ментално чудо?
Селдън се приведе към другия, който седеше на срещуположния край на масата.
— Да, Чувек, очаквам. Очаквам да ми кажеш истината и силно подозирам, че онова, което току-що нахвърля под формата на въпроси, е самата тя. Ти, Чувек, си роботът, когото майка Рита споменаваше като Да-ний, приятел на Ба-лий. Трябва да си признаеш. Нямаш избор.
91
Двамата сякаш се намираха в свой собствен свят, отделен от останалия. Седяха спокойно насред Што, в обсега на разоръжената от имперските войски штоанска армия. В центъра на събитията, които всички на Трантор, а може би и в цялата Галактика, наблюдаваха, съществуваше едно малко мехурче на съвършена изолация, в което Селдън и Чувек си играеха на нападение и отбрана — математикът полагаше всички усилия да изкове една нова реалност, събеседникът му не си мръдваше пръста, за да я приеме.
Селдън не се боеше, че ще ги прекъснат. Бе сигурен, че мехурчето, в което седяха, представлява граница, която не можеше да бъде преодоляна, че способностите на журналиста — не, на робота — ще държат на разстояние всички, докато играта не приключи.
— Хари, ти си изобретателен човек — каза след дълга пауза Чувек — но не разбирам защо трябва да си призная, че съм робот и да нямам и друг избор, освен да го сторя. Всичко, което ти твърдиш, може и да е вярно от гледна точка на фактите — твоето собствено поведение, поведението на Дорс, на Слънцар, на Тайсалвърови, на штоанските генерали… — да, възможно е и да е станало така, както ти казваш, но това не налага истинност на твоето тълкуване за същността на събитията. Всичко случило се определено би могло да има и съвсем естествено обяснение. Ти си ми се доверил, защото си приел онова, което ти казах; Дорс е осъзнала колко важна е твоята безопасност, понеже, бидейки историчка, е почувствала ключовата роля на психоисторията; Слънцар и Тайсалвър може би са ми били задължени заради услуги, за които ти нищо не знаеш; штоанските генерали са се възпротивили да бъдат управлявани от жена и толкоз… Защо ни е да прибягваме към свръхестественото?