— И какво мислиш за всичко туй? — попита Дорс.
— Хрумна ми, че в качеството си на Р. Данил Оливо Чувек се е нагърбил с невъзможна мисия. Как един робот ще успее да направлява империята? Трябва да има помагачи…
— Това е очевидно. Предполагам, че са милиони. Аз съм му помагач. Ти си му помагач. Дори малкият Рейч му е помагач.
— Ти обаче си различен вид помагач.
— В какво отношение различен? Хайде, Хари, кажи го! Ако се чуеш да го произнасяш, сам ще разбереш колко откачено е.
Селдън дълго я гледа и сетне тихо рече:
— Няма да го кажа, защото… не ме интересува.
— Наистина ли не те интересува? Искаш да си с мен — такава, каквато съм?
— Ще съм с теб така, както трябва. Ти си Дорс и каквото и друго да си още, в целия свят няма нищо повече, което Да искам.
— Хари — нежно каза младата жена — аз ти мисля доброто заради онова, което представлявам, но чувствам, че дори да не бях, което съм, пак щях да ти мисля доброто… Не смятам обаче, че съм подходяща за теб.
— Наистина не ми пука! — Селдън погледна надолу, докато правеше няколкото крачки към нея, обмисляйки следващите си думи. — Дорс, целували ли са те някога?
— Разбира се, Хари. Това е част от социалната страна на живота, а аз живея социално.
— Не, не! Искам да кажа, целувала ли си се истински с мъж? Нали разбираш — страстно?
— Ами да, Хари.
— Хареса ли ти?
Дорс се поколеба, преди да отговори.
— Когато се целувах така, ми беше по-приятно, отколкото да разочаровам един млад мъж, чието приятелство значеше нещо за мен. — Тя внезапно се изчерви и извърна лице. — Моля те, Хари, трудно ми е да ти го обясня.
Но ученият, по-решителен от всякога, продължи да настъпва.
— В такъв случай си се целувала по неправилни причини — за да избегнеш да нараниш нечии чувства!
— Може би в известен смисъл всички правят така.
Селдън обмисли това и внезапно попита:
— А ти някога молила ли си да те целунат?
Дорс се забави, сякаш се вглеждаше назад в живота си.
— Не.
— А искала ли си да го сторят отново, след като са те целунали?
— Не.
— Спала ли си някога с мъж? — попита той меко, с нещо подобно на отчаяние в гласа.
— Разбира се. Нали ти казах — тези неща са част от живота.
Хари сграбчи раменете й, сякаш се канеше да я разтърси.
— Случвало ли ти се е да почувстваш желание, нужда от този вид близост само с един специален човек? Дорс, изпитвала ли си някога любов?
Тя вдигна поглед — бавно и почти тъжно и се взря в очите му.
— Съжалявам, Хари, но не съм.
Селдън я пусна и ръцете му унило се свлякоха надолу. След малко жената нежно сложи длан върху неговата и каза:
— Ето, Хари, виждаш ли? Не съм точно това, което искаш.
Той бе увесил глава и гледаше в пода. Преценяваше положението и се опитваше да мисли рационално. Сетне се предаде. Онова, което искаше — го искаше! Искаше го напук на мисълта, напук на здравия разум.
Вдигна очи.
— Дорс, скъпа, дори и да е тъй, не ми пука.
Обхвана я с ръце и бавно приближи глава към нейната, сякаш очаквайки тя да се дръпне, като същевременно я привлече към себе си.
Тя не помръдна и той я целуна бавно, продължително, а сетне и страстно и нейните ръце изведнъж го обгърнаха.
Когато най-накрая престана, Дорс го погледна с очи, в които се отразяваше усмивката й, и каза:
— Хари, целуни ме пак. Моля те.