— Като се има предвид многобройното му население — рече Селдън — това не е кой знае колко чудно.
— И въпреки това си остава необичайно, тъй като досега не се е случвало. Още нещо — навсякъде из Галактиката търговията е в застой. Казионната причина е липсата на каквито и да било конфликти, и понеже в момента наистина всичко е мирно и тихо, изглежда, че нещата са наред и трудностите от предишните няколко века са останали зад гърба ни. Само че политическите битки, въстанията и недоволството са и признаци за известна жизненост. Сега витае някаква обща умора. Времената са мирни, но не защото хората са задоволени и делата им процъфтяват, а защото са изморени и са отпуснали ръце.
— О, не съм сигурен! — възрази Селдън.
— Аз пък съм. Друг типичен пример е антигравният феномен, за който вече говорихме. Имаме гравитационни шахти, но те не получават разпространение. Проектът е неизгоден и комай няма никаква заинтересованост да бъде направен печеливш. От векове скоростта на техническия напредък се забавя и в момента е намаляла почти до пълзене. Дори в някои области развитието напълно е спряло. Ти не си ли го забелязал? В края на краищата нали си математик!
— Не бих могъл да кажа, че съм се замислял по въпроса.
— Никой не е мислил. Всички обаче го знаят. В наше време учените много ги бива да разправят, че нещо е невъзможно, непрактично, безполезно. Моментално отхвърлят всякакво разсъждение. Ето, и ти също… Какво говореше за психоисторията? Че е теоретически интересна, но напълно безполезна от практическа гледна точка. Не съм ли прав?
— И да, и не — раздразнено отвърна Селдън. — Тя наистина е безполезна от всякаква практическа гледна точка, но те уверявам, че мисля така не защото вкусът ми към рискованите начинания се е притъпил. Тя действително е безполезна.
— Или поне — подхвърли Чувек с оттенък на сарказъм — такова е твоето впечатление в общата атмосфера на упадък, в която живее цялата империя.
— Тази обща атмосфера на упадък — ядоса се Селдън — пък е твоето впечатление. Дали не е възможно и ти да грешиш?
Журналистът сякаш застина за момент и се замисли, а после каза:
— Да, може и да греша. Говоря единствено по интуиция, въз основа на догадки. Това, от което се нуждая, е действащ психоисторически метод.
Селдън обаче не налапа въдицата.
— Не разполагам с такъв метод, за да ти го дам — заяви той. — Но нека предположим, че си прав. Да речем, че империята запада, най-накрая ще спре да функционира и ще се разпадне. Но хората все пак ще продължат да съществуват…
— Да, само че при какви условия? Близо дванадесет хиляди години управляваният от император Трантор до голяма степен е осигурявал мира. Имало е и прекъсвания — въстания, местни граждански войни, многобройни трагедии — но като цяло в повечето райони е царял мир. Защо Хеликон, твоят роден свят, е толкова проимперски настроен? Защото е малък и ако империята не гарантираше сигурността му, съседите щяха да го погълнат.
— Да не би да предсказваш всеобщи повсеместни войни и анархия, ако империята се сгромоляса?
— Разбира се. Не харесвам императора, нито имперската институция, като цяло, но нямам с какво да ги заместя. Не зная какво друго би опазило мира и не съм съгласен да ги оставя да си идат, преди да държа някакъв коз в ръката си.
— Говориш, сякаш ти управляваш Галактиката. Ти не си бил готов да ги оставиш да си идат. Ти трябвало да държиш нещо в ръката си. Кой си ти, приятелю, та се държиш така?
— Говоря по принцип — обясни малко по-кротко Чувек. — Не съм загрижен лично за себе си. Може да се предположи, че империята все ще изтрае, докато съм жив; възможно е дори през това време да има известно подобрение на нещата. Упадъкът не върви по права линия. Не е изключено до окончателната катастрофа да има още хиляда години, а както лесно можеш да предположиш, дотогава аз ще съм умрял и сигурно няма да съм оставил наследници. Апропо, щом стигнахме дотук да ти кажа, че не поддържам постоянна връзка с жена; така че нямам деца и не възнамерявам да имам. Не съм дал никакви заложници на съдбата. Селдън, наблюдавах те, докато говореше. Ти също нямаш деца.
— Имам родители и двама братя, но не и деца. — Лицето на учения се разкриви в почти болезнена усмивка. — По едно време бях много близък с една жена, но на нея й се струваше, че съм по-привързан към моята математика.
— А тъй ли беше наистина?
— За мен нещата не стояха така, но не и за нея. Затова ме напусна.
— И оттогава не си имал никоя друга?