— Всичко може да се компенсира. Ще ти уредя да получиш една кредитна плочка — на твое име, но платима от мен. Така ще обезпечим нормалните ти разходи.
— Необичайно щедро от твоя страна. Не мога да приема!
— Изобщо не е щедро, доколкото по този начин се надявам да спася империята. Трябва да приемеш.
— Но какви разходи можеш да си позволиш, Чувек? В най-добрия случай, ще ми тежи на съвестта да се възползвам.
— Селдън, мога да си позволя онова, което ще ти е нужно за оцеляване и за разумни удобства. Естествено не бих искал да се опиташ да купиш спортната зала на Университета или да направиш дарение от един милион кредита.
— Няма защо да се безпокоиш, но след като името ми ще бъде регистрирано…
— Спокойно можеш да го обявиш. Абсолютно забранено е имперското правителство да упражнява контрол по сигурността над Университета или неговите членове. Тук има пълна свобода. Всичко може да се обсъжда, за всичко може да се говори.
— А бруталните престъпления?
— С подобни инциденти се оправят самите университетски власти — разумно и внимателно — пък и фактически тук няма никакви брутални престъпления. Студентите и преподавателите ценят свободата си и разбират при какви условия я имат. Малко повече хулиганство, начало на бунт или кръвопролитие и правителството може да се почувства в правото си да наруши неписаната уговорка и да изпрати войски. Никой не го желае, дори и самото то, така че се поддържа едно деликатно равновесие. С други думи, самият Демерцел не би могъл да те измъкне от Университета, без да има далеч по-основателна причина, отколкото който и да било от пребиваващите тук е дал на правителството поне от век и половина насам. Обаче ако те примамят извън територията на Университета чрез някой агент…
— Има ли агенти сред студентите?
— Откъде да зная? Възможно е. Всеки индивид може да бъде заплашен, изманипулиран или просто купен — и оттам нататък да остане на служба при Демерцел или, защо не, при някой друг. Така че трябва да подчертая следното: ти си в безопасност в разумни граници, но никой не е в абсолютна безопасност. Ще трябва да бъдеш внимателен. Макар че, предупреждавам те, не искам цял живот да трепериш. В общи линии тук ще бъдеш далеч по-сигурен, отколкото щеше да си, ако се бе върнал на Хеликон или пък отишъл на който и да е свят от Галактиката извън Трантор.
— Надявам се да е тъй — притеснено отвърна Селдън.
— Зная, че е тъй — натърти Чувек. — Иначе не бих сметнал за разумно да те оставя.
— Да ме оставиш? — ученият остро го погледна. — Не можеш да го направиш. Ти познаваш този свят, аз — не.
— Ще бъдеш с други хора, които познават този свят; всъщност те познават тъкмо тая част от него много по-добре от самия мен. А що се отнася до моя милост, наистина трябва да си вървя. Цял ден бях с теб и не бих искал да пренебрегвам глупаво собствения си живот. Аз също не трябва да привличам нечие височайше внимание върху себе си. Припомни си, че не съм в пълна безопасност…
Селдън се изчерви.
— Имаш право. Не мога да очаквам от теб неопределено дълго да се подлагаш на риск заради мен. Надявам се да не съм те вече провалил.
— Кой знае? — хладнокръвно заяви Чувек. — Живеем в опасно време. И помни, че ако някой може да го направи по-безопасно — ако не за нас самите, то поне за онези, които идват след нас — това си ти. Нека тази мисъл ти дава енергия, приятелю.
17
Сънят бягаше от очите му. Той се мяташе и въртеше в тъмното, без да престава да мисли. Никога не се бе чувствал толкова самотен и безпомощен, както след като Чувек кимна, стисна набързо ръката му и го остави. Сега се намираше в един чужд свят, в чужда част от него. Беше без единствения човек, когото би могъл да смята за приятел (и то след познанство, продължило по-малко от ден) и нямаше никаква представа къде отива или какво ще прави — нито утре, нито когато и да било в бъдеще.
Нищо от изброеното не благоприятстваше заспиването, така че по времето, когато той напълно отчаян реши, че тази нощ, а може би и никога вече няма да заспи спокойно, умората го надви.
Когато се събуди, бе все още тъмно — или, по-точно, не съвсем тъмно, тъй като от другата страна на стаята видя някаква ярка, примигваща червена светлинка, придружавана от остър непрестанен звън. Несъмнено именно това го бе събудило.
И докато се опитваше да си припомни къде се намира, за да извлече нещо разумно от ограничената информация, която сетивата му възприемаха, светлината и звънтенето секнаха и той чу решително почукване.