Можеше да се предполага, че се чукаше на вратата, само че въобще не се сещаше къде се намира тя. Можеше да се предполага и че има контакт, който би облял със светлина стаята, но не се досещаше и за мястото на контакта.
Седна в леглото и отчаяно заопипва стената отляво, извиквайки: „Един момент, моля.“
Най-сетне намери нужния контакт и стаята изведнъж грейна в мека светлина.
Измъкна се примигвайки от леглото, като все още търсеше вратата, откри я и се пресегна да отвори, но в последния момент си спомни, че трябва да бъде предпазлив и попита с остър, несклонен към шегички тон:
— Кой е?
Един нежен женски глас изрече:
— Името ми е Дорс Венабили и съм дошла, за да се срещна с доктор Селдън.
Още не бе казала това и самата притежателка на гласа се появи точно пред вратата, без изобщо тя да е била отваряна.
За миг Хари Селдън я зяпна втрещен, а сетне осъзна, че е облечен само с бельо, състоящо се от една-единствена част. Издаде приглушен възглас, втурна се към леглото и чак тогава проумя, че е видял холография. На изображението му липсваше остротата на реалността и бе очевидно, че жената не го вижда. Тя просто бе показала как изглежда, за да бъде идентифицирана.
Той спря, дишайки тежко, и като повиши глас, за да го чуят оттатък вратата, заяви:
— Ако ме почакате, ще се видим. Дайте ми… е, може би половин час.
Жената, или по-скоро холографията, рече:
— Ще почакам — и изчезна.
Душ нямаше, така че той се насапуниса с гъба, като направи рядка кашица на облицования с керамични плочки под в тоалетния ъгъл. Откри паста за зъби, но не и четка и реши да използва пръста си. Нямаше друг избор, освен да облече дрехите, които бе носил предишния ден, и след всичко това вече можеше да отвори вратата.
Още докато го правеше, осъзна, че тя всъщност не се е идентифицирала. Просто му бе казала едно име, а и Чувек не му бе съобщил кого да очаква — дали ще е тази Дорс Едикояси, или някой друг. Беше се почувствал в безопасност, тъй като холографията бе на представителна млада жена, но нищо не пречеше заедно с нея да има и половин дузина враждебно настроени млади мъже.
Предпазливо надзърна, видя само жената и открехна вратата колкото да може да се промъкне. После без забавяне затвори и заключи след нея.
— Извинете ме. Колко е часът?
— Девет — отговори тя. — Денят отдавна започна.
Що се отнася до официалното време, Трантор се придържаше към стандартното галактическо, тъй като това бе единственият начин от междузвездната търговия и правителствените начинания да излезе нещо смислено. Всеки свят обаче имаше в допълнение и местна времева система, а Селдън все още не бе стигнал дотам да се чувства на ти с обичайните транторски отправки за часа.
— Сутринта? — попита той.
— Разбира се.
— В тази стая няма никакви прозорци — оправда се.
Дорс се запъти към леглото, протегна ръка и докосна едно малко тъмно петно на стената. На тавана точно над възглавницата му се появиха червени цифри. Те сочеха 09:03.
Младата жена се усмихна без оттенък на превъзходство.
— Вие също извинявайте — каза тя. — Предположих, че Четър Чувек би следвало да ви е съобщил, че ще дойда за вас към девет часа. Проблемът с него е, че той толкова е навикнал да знае, та понякога забравя, че на другите им се случва да не знаят. Аз пък не би трябвало да използвам радиохолографска идентификация. Предполагам, че на Хеликон нямате такава, и се опасявам, че съм ви разтревожила.
Селдън си позволи да се поотпусне. Дамата изглеждаше естествена и дружелюбна, пък и случайното споменаване на Чувек го успокои. Той възрази:
— Много грешите за Хеликон, госпожице…
— Моля, наричайте ме Дорс.
— Все пак, Дорс, вие наистина грешите относно Хеликон. Имаме радиохолография, но никога не съм бил в състояние да си позволя съответното оборудване. Нито пък някой от моя кръг, така че на практика нямам опит с нея. Въпреки това разбрах какво става.
Разполагаше с достатъчно време да я огледа. Не беше много висока — около средния ръст за жена. Косата й бе златисточервеникава, макар и не прекалено светла, оформена в къси къдри около главата. (Тук, на Трантор, бе срещнал доста жени с такава прическа. Очевидно представляваше някаква местна мода, на която сигурно здравата биха се смели на Хеликон.) Не бе кой знае колко красива тази Дорс, но твърде приятна за мъжкия му поглед, като за това май допринасяха пълните устни с лека, весела извивка. Беше слаба, добре сложена и изглеждаше съвсем млада. (Може би дори прекалено млада, помисли си тревожно, за да свърши работа.)
— Издържах ли огледа? — попита тя. (Изглежда владееше номера на Чувек да отгатва мисли или по-вероятно той самият не умееше да ги скрива.)