Тя стана и понечи да тръгне към вратата. В този момент Селдън не успя да се въздържи и попита:
— Ти преподавател ли си?
Дорс се обърна и дяволито му се усмихна.
— Не изглеждам ли достатъчно голяма? Защитих доктората си преди две години на Сина и оттогава съм тук. След две седмици ще стана на тридесет.
— Извинявай — засмя се на свой ред математикът — но не можеш да очакваш, че ако изглеждаш на двадесет и четири, няма да предизвикваш съмнения в своя академичен статус.
— Много си любезен — каза сериозно тя и Селдън усети вълна от удоволствие.
„В края на краищата“, помисли си, „не можеш да си разменяш комплименти с една привлекателна жена и да продължаваш да се чувстваш напълно чужденец.“
18
Дорс се оказа права. Закуската в никакъв случай не бе лоша. Имаше нещо, което просто не можеше да не бъде с яйца, а месото бе приятно опушено. Шоколадовата напитка (Трантор здравата наблягаше на шоколада и Селдън нямаше нищо против) вероятно бе синтетична, но вкусна, а и ролетата бяха напълно прилични.
Реши, че с основание може да го декларира.
— Закуската беше чудесна. Храната, обстановката, всичко.
— Радвам се, че мислиш така — отвърна Дорс.
Селдън се огледа. На едната стена в заведението имаше цяла редица прозорци и макар през тях да не влизаше истинска слънчева светлина (той се зачуди дали след някое време ще свикне да се задоволява с разсеяното дневно осветление и ще престане да се оглежда за слънчеви зайчета в стаята) мястото бе достатъчно светло. Всъщност си беше направо ярко, тъй като местният компютър за времето очевидно бе решил, че е дошъл моментът за един слънчев и ясен ден.
Масите бяха подредени по четири една до друга и повечето бяха изцяло заети, но Дорс и Селдън останаха сами на своята. От време на време спътничката му разменяше по някоя дума със свои познати и им го представяше. Всички се държаха учтиво, но никой не се присъедини към тях. Несъмнено тя самата имаше желание да бъде така, макар Селдън да не можеше да проумее как се изхитря да го постигне.
— Досега не си ме запознала с нито един математик — каза той.
— Не видях никого, с когото се познавам. Повечето математици започват деня рано и в осем вече имат часове. Според мен ако някой студент е толкова безразсъдно смел, че иска да се занимава с математика, той ще желае да приключи с часовете си колкото е възможно по-рано.
— Доколкото разбирам, ти самата не си математичка.
— В никакъв случай — изсмя се късо Дорс. — Никога не съм искала да бъда. Моята област е историята. Вече съм публикувала някои проучвания за възхода на Трантор — имам предвид примитивното кралство, не света. Предполагам, че това ще е и темата на специализацията ми — Транторското кралство.
— Чудесно — промълви Селдън.
— Чудесно? — Младата жена озадачено го погледна. — Ти също ли се интересуваш от Транторското кралство?
— В известен смисъл, да. От него и от други подобни. Никога не съм учил истински история, макар да би трябвало.
— Би трябвало ли? Ако беше изучавал история, едва ли щеше да ти остане време за математиката, а такива като теб са много търсени, особено в този Университет. Дотук ни е дошло от историци — тя вдигна длан към веждите си — от икономисти и политолози, но преподаватели по точните дисциплини и математика определено не достигат. Четър Чувек веднъж ми го изтъкна. Определи го като упадък на науката и изглежда смяташе този упадък за всеобщо явление.
— Разбира се — поясни Селдън — когато казвам, че е трябвало да уча история, нямам предвид да си изкарвам прехраната с нея. Мисля обаче, че е трябвало да знам достатъчно, та да може това да ми помогне в моите математически дирения. Аз апропо съм се специализирал в математически анализ на социалните структури.
— Звучи ужасно.
— И в известен смисъл си е точно такова. Твърде е сложно и без да натрупам много, много повече знания за това как са се развивали различните общества, си е направо безнадеждна работа. Нали разбираш, моята представа е прекалено статична…
— Не разбирам, защото не знам нищо за този анализ. Четър ми каза, че разработваш нова наука, наречена психоистория, и че тя е много важна. Правилно ли го казах? Психоистория?
— Правилно. Би трябвало да я нарека „психосоциология“, но думата ми се видя прекалено грозна. А може би инстинктивно съм схванал, че за нея е необходимо да се познава историята, макар тогава да не съм обърнал достатъчно внимание на този факт.
— Психоистория наистина звучи по-добре, само че аз не знам какво ще представлява тя.