— Може би такива приноси не е имало.
— Не ставай глупава. Разбира се, че е имало. Нищо чудно Хеликон да не е участвал в страхотни космически битки, в критични въстания или съдбовни мирни договори. Трябва обаче да е имало някакви малки влияния. Положително не е възможно някъде нещо да се случи, без то да се отрази на друго място. Само че въпреки това не мога да открия такова събитие, което да ми помогне. Виж какво, Дорс, в областта на математиката компютърът може да ти предостави всичко; всичко, което сме научили за двадесет хиляди години. В историческата област не е така; историците пресяват и подбират, и всеки един от тях изглежда пресява и подбира едни и същи неща.
— Но, Хари — с лека усмивка каза събеседничката му — математиката е подредена система, измислена от човека. Едно уравнение следва друго. Има дефиниции и аксиоми и всички те са известни. Математиката е… едно цяло. Историята е различна. Тя представлява подсъзнателна проява на действията и мислите на квадрилиони човешки същества. Историците просто трябва да пресяват и подбират.
— Точно така — кимна Селдън — само че за да разработя законите на психоисторията, аз пък трябва да знам цялата история.
— В такъв случай никога няма да разполагаш с тях.
Това се бе случило вчера. Сега Селдън седеше в креслото в нишата си след още един отминал ден на напразни усилия и сякаш чуваше гласа на Дорс: „В такъв случай никога няма да разполагаш със…“
Точно така бе мислил и той в началото и ако не беше Чувековата убеденост в противното и странната му способност да запали другите с нея, сигурно щеше да продължава да мисли така.
И въпреки това не можеше да приеме нито поражението, нито хаоса. Дали не съществуваше някакъв начин да се измъкне?
Нищо не му идваше наум.
V. ГОРНАТА СТРАНА
ТРАНТОР — Той почти никога не се изобразява като планета, гледана от Космоса. Представата за свят на вътрешността отдавна е превзела обобщения ум на човечеството и съответстващият на тази представа образ е за един огромен човешки кошер, съществуващ под куполите. Въпреки това обаче е имало и външна страна, а налице са и холографии, правени от Космоса и показващи подробностите в различна степен (вж. фигури 14 и 15). Обърнете внимание, че повърхността на куполите, разделяща огромния град от атмосферата над него, повърхността, която по онова време е била известна като „Горната страна“, е…
21
И все пак следващият ден отново завари Хари Селдън в библиотеката. От една страна, той бе обещал на Чувек. Бе обещал да опита, а не можеше да го стори с половин душа. От друга, дължеше нещичко и на себе си. Бунтуваше се при мисълта, че ще му се наложи да признае поражението си. Във всеки случай, поне засега не искаше да го приеме. Поне докато не бъде в състояние да се убеди по очевиден за самия него начин, че е проследил всички нишки.
Така че днес отново бе впил очи в списъка на все още непроверените реферативни книги и се опитваше да реши коя точно има и най-малък шанс да му бъде от полза. Почти бе стигнал до заключението, че отговорът е „нито една от списъка“, и не виждаше никакъв начин да се измъкне, освен да прегледа случайни откъси от всяка, когато се стресна от леко почукване по стената на нишата.
Погледна нагоре и съзря разтревоженото лице на Лисунг Ранда, което го наблюдаваше над ръба на отвора. Селдън познаваше Ранда — беше му представен от Дорс — и на няколко пъти бе вечерял с него (в компанията и на други хора).
Ранда, инструктор по психология, беше симпатичен късак — пълничък, с кръгло приветливо лице и почти постоянна усмивка. Имаше жълтеникав тен и тесни очи, характерни за хората от милиони светове. На Хари този тип раса му бе добре известна, защото мнозина от великите математици изглеждаха така, пък и той често бе разглеждал техни холограми. И все пак на Хеликон никога не бе срещал източняк. (По традиция ги наричаха тъй, макар никой да не знаеше защо; а се твърдеше, че самите източняци негодуват против този термин, без отново някой да знае причината.)
— Тук, на Трантор, сме милиони — бе казал Ранда, усмихващ се без следа от смущение, когато при първата им среща Селдън не успя да потисне напълно изненадата си. — А ще видиш и множество южняци — тъмна кожа, ситно къдрава коса. Срещал ли си ги някога?