— И затова се чувстваш в безизходица.
Математикът кимна.
— Хари, та ти си тук само от няколко седмици — кротко каза Ранда.
— Вярно е, но вече виждам…
— За няколко седмици нищо не можеш да видиш. Може да се наложи да работиш цял живот, за да постигнеш съвсем малък напредък. Може да се окаже, че трябва да се трудят цели поколения математици, за да наченат истински да се занимават с проблема.
— Знам, Лисунг, но от това не ми става по-добре. Искам аз самият да постигна някакъв видим напредък.
— Добре, но какво ще ти помогне, ако се докараш до побъркване? Ако ще се почувстваш по-добре, мога да ти дам един пример за нещо, което е далеч по-малко сложно от човешката история и над което хората се бъхтат от не знам колко време, без да са напреднали особено. Зная за него, понеже тук, в Университета, над проблема работи една група, в която е включен мой добър приятел. И ти ще ми говориш за безсилие! Нямаш си и представа какво значи истинското безсилие!
— Какъв е проблемът? — Селдън усети любопитството в него да се разбужда.
— Метеорологически!
— Метеорологически? — Несъзнателно възнегодува от краткия отговор, който явно не оправда очакванията му.
— Не прави гримаси. Виж, всеки населен свят има атмосфера. Всеки свят има свой собствен атмосферен строеж, свой собствен температурен диапазон, своя собствена скорост на въртене и обикаляме около звездата си, свой собствен наклон на оста и собствено съотношение земя-вода. Имаме двадесет и пет милиона различни проблема и никой не е успял да направи сполучливо обобщение.
— Защото поведението на атмосферата лесно влиза в хаотична фаза. Всеки го знае.
— Така разправя и моят приятел Дженар Леген. Ти го познаваш, нали?
Селдън се позамисли.
— Един такъв… висок? С дълъг нос? И не говори много?
— Точно той. А самият Трантор е по-голяма загадка от който и да е друг свят. Според архивите, когато за пръв път е бил заселен, имал е съвсем обичаен климат. Сетне, с нарастване на населението му и увеличаване на урбанизацията, се е използвала все повече енергия и в атмосферата се отделяла повече топлина. Ледената покривка се свила, облачният слой се уплътнил и времето станало по-кофти. Това способствало за слизането на хората под земята и стартирало един порочен кръг. Колкото по-лошо ставало времето, толкова по-стръвно разкопавали почвата и изграждали куполи… и толкова по-лошо ставало времето. Сега планетата се е превърнала в свят на почти несекваща облачност и чести дъждове или снегове, когато е достатъчно студено. Единствената беля е, че никой не може да разтълкува това като хората. Никой не е разработил анализ, който да обясни защо времето се е развалило по тоя начин, нито как човек да предскаже логично подробностите за неговата всекидневна промяна.
Селдън сви рамене.
— А това важно ли е?
— За метеоролозите е важно. Защо те да не се чувстват в същата безизходица като теб? Не ставай шовинист на собствените си идеи.
Селдън си припомни облачността и влажния студ по пътя към императорския дворец.
— Какво се прави по въпроса? — запита той.
— Ами тук, в Университета, действа голям проект на тая тема и Дженар Леген е част от него. Учените смятат, че ако могат да проумеят промяната в климата на Трантор, ще научат много за основните закони на общата метеорология. Леген иска това не по-малко, отколкото ти желаеш да откриеш своите психоисторически закони. Затова той е изградил невероятна мрежа от всевъзможни апарати на Горната страна — тоест тази над куполите. Засега не му е помогнало особено; а след като толкова много поколения са свършили толкова много работа, без да постигнат някакъв резултат, как можеш да се оплакваш, че за няколко седмици не си извлякъл нищо от историята?
Ранда е прав, помисли Селдън, а аз самият греша и съм несправедлив. И все пак… все пак, би казал Чувек, този неуспех на научните атаки към проблемите е друг белег за упадъка на времето. Може би е съвсем вярно, като се изключи това, че той говореше за общ упадък и за усреднен ефект. А, поне засега, Селдън не усещаше никакъв упадък на способностите и умствените си възможности.
Той запита с внезапен интерес:
— Искаш да кажеш, че хората се изкатерват върху купола и излизат на открито?
— Да. На Горната страна. Във всеки случай това е любопитно. Повечето родени на Трантор не биха го сторили. Те не обичат да се качват там. От самата мисъл им се завива свят. Преобладаващата част от хората, дето работят по метеорологичния проект, са Външни.
Селдън погледна през прозореца към полянките и малката градинка на университетския кампус — ярко осветени, но без потискаща жега — и замислено каза: