— Бих се радвал да мога, само че не разбирам нищо от метеорология.
— Това няма значение. Просто искам да добиеш представа за тая работа, а сетне да обсъдим моя математически апарат — такъв, какъвто е.
— На твоите услуги.
Леген понечи да се отдалечи; дългото му смръщено лице изглеждаше мрачно. Но пак се извърна към Селдън.
— Ако ти стане студено — прекалено студено! — вратата на асансьора е отворена. Влизаш вътре и натискаш бутона, на който е написано „Университетска база“. Ще те смъкне долу, а после автоматично ще се върне при нас. Ако нещо забравиш, Клауция ще ти покаже.
— Няма да забравя.
Този път той наистина си тръгна и Селдън се загледа подире му, усещайки острия студен вятър през пуловера. Клауция дойде при него с леко поруменяло лице.
— Доктор Леген ми се видя ядосан — каза той. — Или може би това е обичайното му отношение към живота?
Стажантката се изкиска.
— Вярно, че през повечето време изглежда така, само че този път наистина е ядосан.
— Защо?
Тя погледна през рамо и дългата й коса се заметна. После отвърна:
— На мен не ми се полага да знам, но въпреки това разбрах. Бил пресметнал, че днес точно по това време облаците ще се разкъсат, и затова планирал да направи специални измервания на слънчевата светлина. Виж обаче какво е времето…
Селдън кимна.
— Тук горе имаме холовизионни приемници, така че той знаеше, че е облачно, и то по-облачно от обикновено, но допускам, че се е надявал уредите да не са съвсем наред, та грешката да се дължи на тях, а не на неговата теория. Засега обаче не са открили нищо такова.
— Значи затуй изглежда толкова нещастен.
— Е, той никога не изглежда особено щастлив.
Селдън се озърна с присвити очи. Въпреки облаците светлината сякаш режеше зениците. Усети, че повърхността под краката му не е съвсем хоризонтална. Стоеше върху невисок купол и накъдето и да погледнеше, във всички посоки откриваше други куполи с различна височина и широчина.
— Изглежда Горната страна е с неправилни форми — рече той.
— Мисля, че да. Или поне по-голямата й част. Така е направена.
— Има ли някаква причина да е тъй?
— Не зная. Както ми обясниха — понеже аз, нали разбираш, също като теб непрекъснато се оглеждах и питах — първоначално хората на Трантор издигали куполи над разни съоръжения: търговски центрове, спортни арени, ей такива неща; сетне над цели градове, така че навсякъде се появили многобройни, куполи с различна височина и ширина. Когато всички се слели, нямало и два съвсем еднакви, но междувременно хората били решили, че така и трябва да бъде.
— Искаш да кажеш, че са започнали да приемат като традиция нещо, което се е оформило съвсем случайно.
— Ако държиш да го формулираш по този начин…
(Щом нещо съвсем случайно може толкова лесно да се приеме като традиция, помисли си Селдън, и да стане ненарушимо или почти ненарушимо, дали това не може да бъде изведено като психоисторически закон? Изглежда тривиален и колко ли много други закони, които са също тъй тривиални, би имало? Един милион? Милиард? Дали съществува относително малък брой общи закони, а тривиалните биха се трансформирали в техни следствия? Как да разбере? За известно време той потъна в размисъл и почти напълно забрави хапещия вятър.)
Клауция обаче явно го усещаше, защото потрепери и каза:
— Много е гадно. Под купола е далеч по-добре.
— Ти транторианка ли си? — запита Селдън.
— Да.
Той си спомни как Ранда бе отхвърлил идеята, че транторианците са агорафоби, и се поинтересува:
— Стоенето тук неприятно ли ти е?
— Мразя го — изфуча Клауция — но искам да си извоювам научна степен, специалност и положение, а доктор Леген казва, че не мога да ги получа, без да направя малко теренни изследвания… Между другото, нали не би си помислил, че при тоя студ върху куполите могат да виреят растения?
— Виреят ли? — Той остро изгледа стажантката, подозирайки, че това е някаква недодялана шега, предназначена да го постави в глупаво положение. Клауция изглеждаше съвсем невинна, но доколко това бе истина и доколко резултат от бебешкото й лице?
— О, разбира се. Дори и тук, когато е по-топло. Забеляза ли почвата? Както ти казах, ние я метем заради работата ни, но на други места тя се натрупва, като е особено дълбока в ниското, където куполите се съединяват. Отгоре й никнат растения.
— Но откъде идва тази почва?
— Когато куполите покривали само част от планетата, вятърът малко по малко я натрупал върху тях. Сетне, щом хората захлупили целия Трантор и започнали да копаят нива за живеене все по-дълбоко и по-дълбоко, ако се окажело възможно, разпръсквали част от изкопания материал върху куполите.