Дали не се правеше на глупак с това криене?
Небето се смрачаваше. Облаците се сгъстяваха или, което бе далеч по-вероятно, наближаваше нощта.
Ставаше все по-хладно и това щеше да продължи. Нима възнамеряваше да стои тук и да мръзне само защото се е появил един съвършено безобиден вертопланер и е задействал у него такова параноично чувство, каквото никога досега не е изпитвал? Внезапно силно му се прииска да напусне горичката и да се върне в метеорологичната станция.
В края на краищата откъде човекът, от когото Чувек се боеше толкоз много — Демерцел — да знае, че точно сега злощастният математик ще излезе на Горната страна и ще може да бъде хванат?
За миг това му се видя убедително и треперейки от студ, той излезе иззад дървото.
А сетне се хвърли пак зад него, тъй като летящият съд се появи отново, и то по-наблизо от преди. Поне до момента Селдън не бе забелязал той да върши нещо, свързано с метеорологията. Вертопланерът не предприемаше каквито и да било действия, които да напомнят взимане на проби, измерване или тестиране. Дали обаче щеше да забележи, ако се случеха подобни малки събития? Не знаеше нито какви са уредите, носени от него, нито как работеха, и ако летящите извършваха метеорологични изследвания, каква е гаранцията, че ще е способен да го разбере? И все пак, можеше ли да рискува да излезе на открито?
Нека обмисли ситуацията и от друга гледна точка — Демерцел бе узнал за присъствието му на Горната страна просто защото някой негов действащ в Университета агент е научил и е докладвал за това. Лисунг Ранда, тоя приветлив, усмихнат дребен източняк му бе предложил да се качи тук. Беше отправил предложението си доста настоятелно и то не бе изплувало естествено от разговора… или поне не съвсем естествено. Възможно ли е той да е правителствен агент и някак си да е предизвестил Демерцел?
После идваше ред на Леген, който му бе дал пуловера. Топлата дреха безспорно беше необходима, но защо Леген не му го бе казал предварително, така че да може да вземе своя собствена? Дали в този пуловер, който сега носеше, нямаше нещо специално? Беше равномерно лилав, докато всички останали се кипреха по транторианската мода в ярки цветове. Всеки, който погледнеше отвисоко надолу, би забелязал едно убито на цвят подвижно петно между ярките разцветки и веднага би разбрал кой всъщност му трябва.
Ами Клауция? Предполагаше се, че се е качила на Горната страна, за да изучава метеорология и да помогне на учените. Възможно ли бе тя всъщност да има за задача да го доближи, да поразговаря на спокойствие с него и кротко да го отведе надалеч от групата, за да го изолира, така че лесно да бъде заловен?
Ако е там въпросът, какво можеше да каже и за Дорс Венабили? Тя знаеше, че ще ходи на Горната страна. Не го бе спряла. Можеше да го придружи, но й бе удобно да се окаже заета.
Не! Това си беше жив заговор. Положително!
Вече се бе самоубедил и не мислеше да излиза от укритието на дърветата. (Чувстваше краката си като ледени блокчета и комай нямаше никаква полза от това, че тупаше по земята с тях.) По дяволите, нима вертопланерът вечно щеше да стои тук?
Още докато си го мислеше, в грохота на двигателя се появи висока нотка, машината се извиси в облаците и изчезна от погледа му.
Селдън напрегнато се ослушваше, наострил уши и за най-слабия звук, за да се увери напълно, че копоите на Демерцел са си отишли. Сетне, когато се убеди, че ги няма, се запита дали това не е просто поредната уловка, за да го извадят от скривалището му. Остана на място, докато минутите бавно се точеха, а нощта продължаваше да се спуска.
И най-подир, когато осъзна, че истинската алтернатива на поемането на риска да излезе на открито е да измръзне до нечувствителност, той пристъпи напред и предпазливо напусна укритието на дърветата.
В края на краищата вече бе неясен сумрак. Сега не можеха да го забележат другояче освен с детектор на топлинно излъчване, но в такъв случай той пък би дочул повторното идване на вертопланера. Току до дърветата поизчака, разчитайки наистина да се скрие в горичката и при най-слабия звук — макар че не можеше да измисли каква полза би имал от това, след като веднъж го разпознаят.
Огледа се. Ех, ако успееше да открие метеоролозите… Те сигурно щяха да разполагат с изкуствено осветление, но изключи ли се тази вероятност, не се сещаше за никакъв друг ориентир.
Все още различаваше околността, ала беше въпрос на четвърт или най-много на половин час да престане да вижда каквото и да било. Без източници на светлина и с това облачно небе над главата му щеше да е тъмно, съвършено тъмно.