Не беше сляп! Мъждукащата светлинка на часовника някак си всели отново надежда в него.
Настроението му се повиши. Щеше да продължи в посоката, в която бе тръгнал. Да върви половин час. Ако не забележеше нищо по пътя си, щеше да върви още пет минути — не повече — точно пет минути. Ако все още не е забелязал нищо, ще спре и ще помисли. Това обаче ще стане след тридесет и пет минути. Дотогава ще се концентрира само върху вървенето и върху желанието си да се почувства позатоплен. (Енергично раздвижи пръстите на краката си. Все още ги усещаше.)
Помъкна се бавно напред и половин час мина. Поспря, после колебливо продължи още пет минути.
Сега трябваше да решава. Наоколо нямаше нищо. Можеше да е в средата на нищото, далеч от какъвто и да било отвор в купола. От друга страна, можеше и да е на три метра вляво или вдясно, а защо не и пред метеорологичната станция. Можеше да е на две ръце разстояние от входа към купола, който обаче сега едва ли ще е отворен.
И какво? Дали имаше някакъв смисъл да вика? Обгръщаше го пълна тишина. Ако сред растителността по куполите имаше птички, зверчета, насекоми, то те не се намираха тук в този сезон, по това време на нощта и точно на това място. Вятърът би ги смразил, както продължаваше да прониква в него самия.
Сигурно е трябвало да вика по целия път. В студения въздух звукът се чува на голямо разстояние. Но щеше ли да има кой да го чуе?
А може би… вътре в купола? Разполагаха ли с уреди, които да улавят звука или движението някъде отгоре? Дали току от вътрешната страна няма часовои?
Това бе смешно. Че нали вече щяха да са доловили стъпките му?
И все пак…
— Помощ! — извика Селдън. — Помощ! Чувате ли ме?
Гласът му бе приглушен, сякаш се чувстваше неловко от собствените си викове. Изглеждаше толкова тъпо да крещи в огромната черна пустота.
След туй обаче почувства, че още по-глупаво е в такова положение да се колебае. В гърдите му се надигаше паника. Отново пое студения въздух и крещя толкова продължително, колкото можеше. Ново вдишване и нов крясък в различна тоналност. Още веднъж…
Всеки път замлъкваше, без да диша, като въртеше глава, макар че нямаше какво да се види. Не долавяше дори ехо. Не му оставаше друго, освен да чака зората. Само че колко ли траеше нощта по това време на годината? И колко студено щеше да стане?
Усети леко ледено жилване върху лицето си. След малко — още едно.
Падаше суграшица, макар и съвсем невидимо. И нямаше никакъв начин да открие подслон.
„Щеше да е по-добре — помисли си — онзи вертопланер да ме бе забелязал и отвлякъл. Може би в този момент щях да съм затворник, но поне — на топло и удобно. Или пък, ако Чувек не се бе намесил, щях отдавна да съм си на Хеликон. Под наблюдение, но на топло и удобно.“ Точно в този момент единственото, което желаеше, бе да е на топло и удобно.
Сега обаче можеше само да чака. Сви се на кълбо, знаейки добре, че колкото и да е дълга нощта, не трябва да си позволява да заспи. Свали обувките и разтърка ледените си стъпала. После бързо ги обу отново.
Трябваше да повтаря заклинанието срещу сън и да разтърква ръце и уши през цялата нощ — не бива да заспива. Почти веднага след като си го помисли, очите му се затвориха; сами. Той заспа. Суграшицата продължаваше да пада.
VI. СПАСЕНИЕТО
ЛЕГЕН, ДЖЕНАР — Неговият принос към метеорологията обаче, колкото и да е значителен, бледнее в сравнение с онова, което оттогава насам е известно като Спорът за Леген. Очевидно е, че действията му са допринесли Хари Селдън да бъде изложен на опасност, но се спори яростно и винаги се е спорело дали тези действия са резултат от непреднамерено създалите се обстоятелства, или са били част от обмислен заговор. И от двете страни страстите са се разгорели и дори най-щателните проучвания не са стигнали до категорично заключение. Въпреки това възбудените подозрения са спомогнали през следващите години личният живот и кариерата на Леген да бъдат отровени…
25
Дорс Венабили откри Дженар Леген още преди да свърши периодът на дневното осветление. Отвърна на доста обезпокоения й поздрав с изръмжаване и късо кимване…
— Е — рече тя малко нетърпеливо. — Как е той?
Леген, който вкарваше данните в компютъра си, запита: