Пръстите й пробягаха по клавишите и скоро намери каквото й трябваше.
Трима от тях бяха в друга част от кампуса. Звънна да я вземе един малък кабриолет и откри спалния корпус, който търсеше. Поне един от тримата трябваше да бъде на разположение…
Късметът й работеше. Първата врата, на която позвъни, отговори с въпросителна светлинка. Тя набра своя идентификационен номер, който разкриваше, че работи в катедрата по история. Вратата се отвори и пълничък мъж на средна възраст се облещи насреща й. Очевидно тъкмо се миеше преди вечеря. Тъмнорусата му коса бе отметната настрани и не носеше никакви горни дрехи.
— Извинявайте — рече мъжът. — Хванахте ме в малко неудобно положение. Какво мога да направя за вас, доктор Венабили?
Дорс задъхано попита:
— Вие сте Роджън Бенастра, сеизмолог, нали?
— Да.
— Случаят е спешен. Трябва да видя сеизмологичните записи за Горната страна през последните няколко часа.
Бенастра се втренчи в нея.
— Защо? Нищо не се е случило. Ако имаше проблем, щях да зная. Сеизмографът щеше да ни извести.
— Не говоря за удар от метеор.
— Нито пък аз. Затова не ни е нужен толкова чувствителен уред. Просто миниатюрни пропуквания… Но днес няма никакви.
— Нямам предвид и това. Моля ви, заведете ме при сеизмографа и ми разчетете неговите показания. Въпросът е на живот и смърт.
— Поех един ангажимент за вечерта…
— Казах, че е въпрос на живот и смърт, и точно така е.
— Но аз не виждам… — започна Бенастра. И замлъкна под погледа на Дорс. Изтри лице, остави набързо няколко думи на устройството за съобщения и се напъха в ризата си.
Те почти изтичаха (заради безжалостното ръчкане от нейна страна) до малката тумбеста сеизмологична сграда. Дорс, която не знаеше нищо за тази наука, попита:
— Надолу ли отиваме?
— Под населените равнища, разбира се. Уредът трябва да е фиксиран към базовата скала и да е далеч от постоянната гълчава и вибрациите на градските нива.
— Но как ще разберете какво става на Горната страна оттук?
— Сеизмографът е свързан с мрежа от датчици за налягане, които се намират вътре в обшивката на купола. Ударът на едно само зрънце пясък може да накара индикатора да изскочи от екрана. Ние долавяме даже ефекта от сплескването на купола при силен вятър. Можем…
— Да, да — нетърпеливо го прекъсна Дорс. Не бе дошла тук да слуша лекции за достойнствата на сеизмологичните уреди. — Можете ли да откриете човешки стъпки?
— Човешки стъпки? — Бенастра се обърка. — На Горната страна това е малко вероятно.
— Разбира се, че е вероятно. На Горната страна този следобед е имало група метеоролози.
— Аха. Е, стъпките ще са едва забележими.
— Ако се вгледате достатъчно добре, ще ги забележите, а аз искам точно това от вас.
Бенастра може би възнегодува от твърдата заповедна нотка в гласа й, обаче не каза нищо. Докосна един клавиш и компютърният екран мигом оживя.
Около средата на десния ръб имаше широко петно светлина, от което се отделяше тънка хоризонтална линия и продължаваше към левия ръб на екрана. Тя леко криволичеше — с неповтарящи се, подобни на малки хълцавици поредици, които сякаш непрекъснато я отклоняваха наляво. Гледката оказа почти хипнотичен ефект върху Дорс.
— По-спокойно от това едва ли може да бъде — обади се Бенастра. — Всичко, което виждате, е резултат от променящото се тамошно въздушно налягане, също тъй може би от капки дъжд и от далечното бръмчене на машините. Горе няма нищо.
— Добре, но как е било преди няколко часа? Проверете днешните записи например за 15.00. Не може да нямате някакви записи.
Бенастра даде на компютъра необходимите инструкции и за секунда-две на екрана се възцари хаос. Сетне бъркотията се поуталожи и хоризонталната линия се появи отново.
— Ще го докарам на максимална чувствителност — измърмори Бенастра. Сега вече хълцавиците станаха съвсем отчетливи и при постепенното си движение наляво определено изменяха формата си.
— Какво е това? — попита Дорс. — Обяснете ми.
— Тъй като вие, доктор Венабили, казахте, че горе е имало хора, аз бих предположил, че това са стъпки — промяна на тежестта, удари от обувките. Но не зная какво бих предположил, ако не бях уведомен, че е имало хора. Ние го наричаме благородна вибрация — такава, която не се свързва с нищо опасно.
— А можете ли да кажете колко души е имало.
— На око в никакъв случай. Нали разбирате, получаваме само резултантната на всички удари.