— Казвате „на око“. Значи ли това, че компютърът може да разложи резултантната на нейните компоненти?
— Съмнявам се. Въздействията са минимални, а трябва да се отчете и неизбежният шум. Информацията няма да е достоверна.
— Добре тогава. Изместете времето напред, докато престанат индикациите за стъпки. Способен ли сте да го направите, така да се каже, на бърза скорост?
— Ако го направя на тази бърза скорост, за която говорите, всичко ще се замаже в права линия с лек ореол отгоре и отдолу. Мога обаче да се придвижвам напред през петнадесетминутни интервали и да ги проучвам набързо, преди да продължа.
— Добре. Направете го!
Двамата мълчаливо наблюдаваха екрана, докато Бенастра отново наруши тишината:
— Сега вече няма нищо. Виждате ли? Пак се бе оформила една права линия с миниатюрни, различни по големина хълцавици шум.
— Кога са спрели стъпките?
— Преди два часа… или малко повече.
— А, когато спряха, по-малко ли бяха, отколкото по-рано?
Бенастра доби леко възмутен вид.
— Не мога да кажа. Мисля, че и най-финият анализ не е в състояние да определи със сигурност.
Дорс стисна устни.
— Случайно да сте поставили някой датчик — нали така му казвате — близо до станцията на метеоролозите?
— Да, на мястото, където са уредите и където трябва да са били метеоролозите — кимна Бенастра. И недоверчиво добави: — Искате ли да проверя другите датчици в околността? Един по един?
— Не. Стойте на този, само че продължавайте да се придвижвате напред през петнадесетминутни интервали. Разбирате ли, възможно е един човек да е останал там и да е успял да се върне при апаратурата.
Бенастра поклати глава и измърмори нещо под нос.
Екранът отново помръдна и Венабили остро запита, сочейки изображението:
— Какво е това?
— Не зная. Шум.
— Не! Повтаря се периодично. Възможно ли е да са стъпки от един-единствен човек?
— Положително, само че може да са и още дузина други неща.
— Все пак то се появи горе-долу по времето на стъпките, нали? — След няколко секунди Дорс добави: — Минете малко по-напред.
Той я послуша и когато екранът се успокои, жената възкликна:
— Тези неравности не стават ли по-големи?
— Не е изключено. Можем да ги измерим.
— Няма нужда. Сам виждате, че стават. Стъпките се приближават към датчика. Минете още напред. Вижте кога са спрели.
След малко сеизмологът каза:
— Спрели са преди двадесет-двадесет и пет минути. — И предпазливо додаде: — Каквото и да представляват те.
— Представляват стъпки — заяви Дорс с убеденост, която можеше да отмести планина. — Горе има човек и докато ние с вас тук се заглавичкваме, той е припаднал и е на път да замръзне и да умре. Хич не ми разправяйте: „Каквото и да представляват!“ Просто звъннете в метеорологическата и ме свържете с Дженар Леген. Твърдя, че е въпрос на живот и смърт. Така му кажете!
Устните на Бенастра леко трепереха и той явно бе отминал етапа, когато би могъл да откаже нещо, което тази странна и страстна жена изискваше.
Отне му не повече от три минути да открие холограмата на Леген на електронното табло за съобщения. Беше станал от масата, на която вечеряше. В яката му бе затъкната салфетка, а кожата под долната му устна мазно блестеше.
Дългото му лице се бе изкривило в заплашителна гримаса.
— На живот или смърт! Какво значи това? Кой сте вие? — Сетне погледът му попадна на жената, която се бе примъкнала близо до сеизмолога, така че и нейният образ да се види на екрана на Дженар.
— Пак ли! — възкликна той. — Това твоето си е направо дебелашко заяждане.
— Не е — моментално възрази Дорс. — Консултирах се с Роджън Бенастра, който е главен сеизмолог в Университета. Уредите ясно показват, че след като ти и твоята група сте напуснали Горната страна, там остават стъпките на един човек. Това е моят студент Хари Селдън, който се качи под твоя опека и който сега абсолютно сигурно лежи припаднал, в ступор, и може би няма да изкара още дълго. Така че ти ще ме заведеш горе моментално заедно с всичкото оборудване, което може да се окаже необходимо. Ако не го направиш незабавно, ще се обърна към университетската служба за сигурност; ако е необходимо — и към самия президент. Аз самата така или иначе ще се кача и ако нещо се е случило на Хари, понеже си се забавил дори с една минута, ще те обвиня в престъпна небрежност, некомпетентност и във всичко друго, което мога да ти лепна, за да те лишат от постовете ти и те изхвърлят от научния свят. А ако се окаже, че е мъртъв, това ще е убийство поради същата тази престъпна небрежност от твоя страна. Или нещо още по-лошо, тъй като сега категорично те предупреждавам, че той умира.