Вбесен, Дженар се обърна към Бенастра:
— Ти откри ли…
Дорс обаче го прекъсна:
— Той ми каза какво е открил, а аз го казах на теб. Нямам никакво намерение да ти позволя да го объркаш. Идваш ли? Веднага!
— Не ти ли мина през ум, че може и да грешиш? — попита Дженар с ехидна гримаса. — Знаеш ли какво бих могъл да ти сторя, ако това е злонамерена фалшива тревога? Лишаването от пост е най-малкото…
— Но убийството не е — заяви Дорс. — Готова съм да рискувам обвинение в злостно хулиганство. Ти готов ли си обаче да се изправиш на съд за убийство?
Дженар почервеня, може би повече заради необходимостта да се предаде, отколкото от заплахата.
— Ще дойда, но няма да имам капка милост към теб, млада госпожице, ако накрая се окаже, че твоят студент е бил в безопасност тук под купола последните три часа.
27
Тримата се качиха в асансьора във враждебно мълчание. Леген бе изял само част от вечерята си и бе оставил жена си в стола без логично обяснение. Бенастра изобщо не бе вечерял и вероятно бе разочаровал някоя дама също без такова обяснение. И Дорс Венабили отдавна не бе яла и изглеждаше най-напрегната и нещастна от тримата. Тя носеше термично одеало и два фотонни излъчвателя.
Когато стигнаха изхода към Горната страна, Леген, здраво стиснал челюсти, набра идентификационния си номер и вратата се отвори. Студеният вятър се втурна насреща им и Бенастра изръмжа. Никой от тримата не бе подходящо облечен, но мъжете нямаха намерение да остават за дълго.
— Вали сняг — напрегнато изрече Дорс.
— Мокър сняг — уточни Леген. — Температурата е малко над точката на замръзване. Не е убийствен студ.
— Зависи колко време човек ще остане навън, нали? — озъби се историчката. — Ако подгизнеш от топящия се сняг, няма да ти е много от полза.
Леген изсумтя.
— Добре де, къде е той? — И се вгледа с отврата в пълната чернилка, която заради светлината от входа зад гърба му изглеждаше още по-непривлекателна.
— Хайде, доктор Бенастра — помоли Дорс — дръжте това одеало. А ти, доктор Леген, затвори вратата зад теб, без да я заключваш.
— Тя няма автоматична ключалка. Да не ме смяташ за глупак?
— Сигурно не, но действително можеш да я заключиш от вътрешната страна, като попречиш на всеки, който се намира отвън, да влезе в купола.
— Ако отвън има някой, покажи ми го. Посочи го де! — заяде се Леген.
— Той може да бъде навсякъде. — Дорс вдигна ръце. Около китките й имаше по един фотонен източник.
— Но ние не можем да проверим навсякъде — промълви отчаяно Бенастра.
Излъчвателите блеснаха и лъчите им затанцуваха в различни посоки. Снежинките искряха като огромен рояк светулки и затрудняваха огледа.
— Стъпките ставаха все по-отчетливи — рече Дорс. — Той трябва да е приближавал към датчика. Къде се намира този датчик?
— Нямам никаква представа — отсече Леген. — Това е извън мойта област и не е моя отговорност.
— Бенастра?
— Всъщност… не зная — отговори колебливо сеизмологът. — Да ви кажа правичката, никога по-рано не съм идвал тук. Монтирали са го преди моето време. Компютърът естествено има информация, но ние не сме се сетили да го питаме. Освен това ми е студено и не виждам за какво съм ви повече.
— Ще трябва да поостанете малко — твърдо заяви Дорс. — Вървете след мен. Смятам да обикаляме изхода по разширяваща се спирала.
— Невъзможно е да виждаме надалеч в тоя сняг — констатира Леген.
— Зная. Сигурна съм, че ако не валеше, досега да сме го открили. А при това положение ще ни отнеме няколко минути повече. Ще изтраем. — Самата тя в никакъв случай не бе тъй уверена, колкото можеше да се съди по думите й. Тръгна напред, размахвайки ръце по такъв начин, че светлината да покрива колкото се може по-голяма зона, като в същото време напрягаше до болка очи за всяко петно на фона на снега.
Така стана обаче, че Бенастра се обади пръв:
— Какво е туй? — попита сеизмологът и посочи встрани.
Дорс припокри двата излъчвателя и отправи ярък конус светлина в указаната посока. Втурна се нататък, следвана от двамата мъже.
Откриха го свит на кравай и мокър до кости на около десетина метра от вратата и на не повече от пет до най-близкия метеорологичен уред. Дорс потърси пулса му, но това се оказа ненужно, защото в отговор на докосването й Селдън помръдна и простена.
— Дайте ми одеалото, доктор Бенастра — каза тя с изтънял от облекчение гласец. Тръсна го, за да го разгъне и го положи в снега. — Вдигайте внимателно, а аз ще го завия и сетне ще го занесем долу.
В асансьора щом одеалото се затопли до температурата на човешката кръв, от увития в него Селдън започна да извира пара.