— Казах й, че не искам да идва с мен.
— Не е вярно, Хари — обади се жената. — Недей да ме защищаваш с галантни лъжи.
Селдън се ядоса.
— И не забравяй, че въпреки многото пречки Дорс също се качи на Горната страна след мен и определено ми спаси живота. Това ни най-малко не е изопачаване на истината. Взе ли го предвид при твоята преценка?
Историчката отново го прекъсна, очевидно изпаднала в неловко положение:
— Моля те, Хари. Четър Чувек е абсолютно прав да смята, че аз не биваше да те оставям да се качиш на Горната страна или поне трябваше да дойда с теб. А иначе той похвали по-нататъшните ми действия.
— Както и да е — рече Чувек — вече е минало и можем да го забравим. Селдън, дай да поговорим за онова, което се случи горе.
Математикът се озърна и предпазливо попита:
— Дали е безопасно?
— Дорс е поставила тази стая под изкривяващо поле — усмихна се гостът. — Напълно съм сигурен, че ако в Университета има макар и само един имперски агент, той няма да знае как да проникне през него. Ти май си доста мнителен човек, а?
— Изобщо не ми е в природата — възрази Селдън — но като те слушах в парка и след това… Бих казал, че ти пък си доста убедителен човек, Чувек. Преди още да си свършил, Ето Демерцел ми се мяркаше във всяка сянка.
— Понякога си мисля, че той може да съм аз самият — мрачно потвърди журналистът.
— Ако беше тъй — ухили се Хари — положително нямаше да разбера. Как изглежда първият министър?
— Едва ли има значение. Не би го видял, преди Демерцел да го пожелае, а дотогава, струва ми се, всичко вече ще е свършило — именно това трябва да предотвратим. Дай да поразчепкаме онзи вертопланер, от който си се крил.
— Както вече го казах, Чувек, ти ме накара да се страхувам едва ли не до смърт от Демерцел. Още щом видях вертопланера, реших, че той ме преследва, че като съм се качил на Горната страна, съм излязъл извън защитната зона на Стрилингския университет, а те са ме подмамили там с единствената цел да ме отвлекат без затруднения.
Намеси се Дорс:
— От друга страна, Леген…
— Той снощи не беше ли тук? — бързо запита Селдън.
— Беше, не си ли спомняш?
— Смътно. Бях ужасно уморен. Всичко ми е като в мъгла.
— Е, снощи Леген каза, че вертопланерът е бил просто някакъв метеорологичен въздушен кораб от друга секция. Съвсем обикновен и съвършено безобиден.
— Какво? — стъписа се Селдън. — Не вярвам!
— Сега въпросът е: „Защо не вярваш?“ — продължи хода на мислите му Чувек. — Имаше ли във вертопланера нещо, което да те е накарало да смяташ, че е опасен? Нещо по-особено, а не просто подмолна подозрителност, която аз съм ти натикал в мозъка?
Селдън захапа долната си устна и се замисли.
— Действията му. Изглеждаше така, сякаш подава предната си част под облачната покривка и търси нещо, а сетне се появява на друго място по съвсем същия начин, после на трето… и така нататък. Като че ли методично обхождаше Горната страна сектор по сектор и постепенно се насочваше към мен.
— Май се опитваш да го персонифицираш — недоволно рече журналистът. — Възприел си го като някакво странно животно, което те търси. А той естествено не е такова животно. Той си е просто един въздушен кораб и ако наистина е бил метеорологичен, действията му са съвършено нормални и безобидни.
— На мен не ми изглеждаше така — възрази Селдън.
— Сигурен съм, че не ти е изглеждало — кимна Чувек — но на практика ние нищо не знаем. Твоята убеденост, че си бил в опасност, не е повече от едно допускане. Настояването на Леген, че си видял метеорологичен летателен апарат, също е само допускане…
— Няма да повярвам, че е било напълно невинно събитие — заинати се математикът.
— Е, в такъв случай — заяви Чувек — нека предположим най-лошото. Летателният апарат е дошъл, за да те открие. Откъде човекът, който го е изпратил, ще знае какво трябва да търси?
— Аз попитах доктор Леген — намеси се в разговора Дорс — дали в доклада си за предстоящата метеорологична акция е включил информация, че Хари ще бъде с групата. При нормално развитие на нещата не би имало никаква причина да го стори и той действително отрече да го е правил, като доста се изненада от въпроса ми. Склонна съм да му вярвам.
— Не бързай толкова — замислено каза Чувек. — Нима не би го отрекъл във всички случаи? По-добре се запитай защо е позволил на Селдън да иде с тях. Знаем, че първоначално е възразил, ала сетне е отстъпил без много-много разправии. А това, струва ми се, не е твърде характерно за него.
Дорс се поначумери.
— Излиза така, като че ли той е нагласил цялата работа. Възможно е да е разрешил на Хари да се присъедини само за да го постави в положение, при което ще могат да го заловят. Не е изключено да е получил някакви заповеди в това отношение. Освен туй можем да твърдим, че е подкокоросал своята стажантка Клауция да привлече вниманието му и да го отведе надалеч от групата, за да го изолира. Това обяснява странната липса на загриженост у доктор Леген, че Хари отсъства, когато е дошло време да слизат долу. Тогава той би настоявал, че математикът си е тръгнал по-рано — нещо, което е напълно възможно, тъй като най-подробно му е показал как може да слезе сам. Така се обяснява и нежеланието му да се качи повторно горе, за да го търси, понеже не би искал да си губи времето за човек, който не може да бъде открит…