Селдън погледна Дорс с известна доза недоверчивост.
— Искаш да ти го обясня?
— Да — потвърди тя и така енергично кимна с глава, че къдравата й коса потрепери.
— Всъщност — рече Чувек — и аз бих искал.
— Без математика? — попита Селдън с намек за бегла усмивка.
— Да, ако обичаш — кимна журналистът.
— Ами… — за няколко секунди ученият се самовглъби, за да избере начина си на изложение, а после започна:
— Ако искаш да разбереш някой аспект на Вселената, ще ти бъде от полза да опростиш нещата колкото е възможно повече и да включиш само тези качества и характеристики, които имат съществено значение за разбирането. Ако искаш да определиш как пада един предмет, не се занимаваш с това дали той е нов или стар, червен или зелен, мирише ли или не. Елиминираш всички тези признаци и по този начин не усложняваш ненужно въпроса. Можеш да наречеш опростяването модел или симулация и да го представиш или в реален вид накомпютърния екран, или като математическо съотношение. Да вземем например примитивната теория за нерелативистичната гравитация…
— Ти обеща, че няма да има никаква математика — веднага се обади Дорс. — Не се опитвай да ни я подпъхнеш, като я наричаш „примитивна“.
— Не, не. Като казвам „примитивна“, имам предвид само, че тя е известна още отпреди времето, до което стигат назад нашите архиви; че откритието й е забулено в мъглите на античността също както това на огъня и колелото. Във всеки случай уравненията на подобна гравитационна теория съдържат в себе си описание на движенията в която и да е планетна система, на всяка двойна звезда, на приливите и на множество други неща. Като използваме такива уравнения, ние можем дори да изградим зрителна симулация и да представим на екрана как една планета обикаля около своята звезда, или как две звезди кръжат една около друга, или пък още по-усложнени системи на тримерна холография. Подобни опростени симулации правят възприемането на едно явление далеч по-лесно, отколкото би било, ако ни се налагаше да изучаваме него самото. Всъщност без гравитационните уравнения нашите познания относно движението на планетите и небесната механика като цяло щяха да са съвсем рехави. Сега, тъй като човек иска да знае все повече и повече за което и да е явление, или пък щом самото то се усложни, се появява нужда от все по-изпипани и по-изпипани уравнения, все по-подробно и по-подробно програмиране… докато накрая стигаме до компютризираната симулация, която пък е все по-трудно и по-трудно да бъде възприета.
— А не можеш ли да направиш симулация на симулацията? — запита Чувек. — Така ще слезеш едно стъпало по-ниско.
— В такъв случай ще трябва да се елиминират някои характеристики на явлението, които е задължително да включиш, и симулацията ти ще стане безполезна. Сложността на МВС — това ще рече „минималната възможна симулация“ — нараства по-бързо от сложността на симулирания обект и в крайна сметка се изравнява с явлението. По този начин преди хиляди години е било установено, че Вселената като цяло, в пълната й сложност не може да бъде представена от никаква симулация, която е по-малка от нея самата. С други думи, човек не може да получи някаква картина на Вселената като цяло, освен ако не изучи цялата Вселена. Било доказано и че ако някой се опита да замести със симулации една малка част от Вселената, сетне друга малка част и така нататък, възнамерявайки накрая да ги сумира заедно, за да оформи общата картина, ще открие, че съществуват безкрайно много такива частични симулации. Поради това ще му е необходимо безкрайно много време, за да разбере Вселената като цяло, а това е просто друг начин да се каже, че е невъзможно да се събере цялото съществуващо знание.
— Дотук напълно те разбирам — с лека изненада констатира Дорс.
— Добре, ние знаем, че някои относително прости неща са лесни за симулиране и че щом те се усложняват все повече и повече, стават и все по-трудни за подобна операция. Обаче на какво равнище на сложност симулацията престава да бъде възможна? Е, онова, което аз показах, използвайки един математически метод, изобретен през миналия век, който метод обаче трудно може да се използва дори и ако имаш под ръка голям и много бърз компютър, е, че нашето галактическо общество за малко не достига до този праг. То може да бъде представено чрез симулация, която е по-проста от него самото. И продължих с допускането, че е вероятно това да доведе до способност бъдещите събития да се предсказват в статистическа форма — тоест да се определя вероятността за алтернативни поредици от събития, а не просто да се твърди, че тъкмо някаква определена поредица непременно ще се сбъдне.